Дворцова свита

Марко Илиев Рясков

*1883 Габрово  +1972 София

Наставник на образованието на Цар Симеон II

Роден на 2 декември 1883 г. в гр. Габрово в еснафско семейство. Баща му е бил четник в четата на Цанко Дюстабанов, а чичо му, ген. Никола Рясков - учител в Дряново и четник в четата на Бачо Киро. Марко Рясков получава първоначалното си образование в т.нар. Палаузово училище в Габрово, а първи до четвърти клас завършва в Априловската гимназия. Както сам споделя в мемоарите си, баща му в желанието си да го подготви за „модерен търговец” го изпраща да учи в единственото тогава в България държавно търговско училище и в периода 1899 – 1903 г. Марко Рясков е ученик в Свищов. Благодарение на солидната си подготовка по финанси, стопански науки и френски език през септемри 1903 г. става студент без приемен изпит в Търговската академия на гр. Антверпен в Белгия и успява да се дипломира за две вместо за една година с много добър успех и „почетно отличие”.

През 1905 г. се завръща в България и постъпва на работа като книговодител в клона на Българска Земеделска Банка в Бургас. Заради високо образование и езиците, които владее е препоръчан на Густав Шлипер, тогава пратеник на немските собственици на новооснованата в София Кредитна банка, за високопоставен служител в банката. Така през 1906 г. Рясков заминава за Берлин, където постъпва на работа в Дисконто гезелшафт и завършва специализация по ипотекарно кредитиране в Хумболтовия университет. След завръщането си в България на 1 юли 1908 г. постъпва като счетоводител на Софийския клон на Българска Земеделска Банка, а 6 месеца по-късно е преместен в инспекторският отдел на Централното управление на банката, където развива на практика придобитите умения по ипотечно кредитиране от Германия и въвежда немските принципи в българската банкова практика. През 1910 г. специализира в Баварската ипотекарна и търговска банка в Мюнхен и в Рейнската ипотекарна банка в Манхайм новостите в ипотекарното кредитиране. След повторното си завръщане в България изготвя обширен доклад до управителя на Земеделската банка в който с подробности и примери излага новостите и практиките на двете водещи ипотекарни немски банки като горещо препоръща популяризирането и разширяването на ипотечния кредит като най-подходяща форма за кредитиране на селското стопанство в българските условия. В началото на 1910 г. едва 27 годишен Марко Рясков е назначен за началник на клона на Земеделската банка в Плевен, благодарение на който пост той лично пътува по селата и разяснява на кметове, бирници и селяни предимствата на ипотекарния кредит и технологията на замяна на задълженията на селяните при банката по записи с поръчители със спокойния дългосрочен ипотекарен кредит.

През 1914 г. се завръща отново в Кредитната банка като нейн прокурист, през 1917 г. става нейн подуправител, а през 1921 г. Управителният съвет го провъзгласява и за нейн директор. В началото на февруари 1935 г. лично цар Борис ІІІ го избира за гуверньор на Централната банка – пост, на който се задържа едва 2 месеца, защото междувременно поема поста министър на финансите. През февруари 1936 г. се завръща директор на Кредитната банка.

След внезапната смърт на цар Борис ІІІ министър-председателят Добри Божилов (също възпитаник на Търговската гимназия) по предложение на царицата го назначава за настойник и шеф на настойническият съвет на малолетния цар Симеон ІІ заедно с проф. Михаил Арнаудов, владиката Филарет и ген. Жечев. Избран е за управител на имотното състояние на малолетният цар и личен адютант на вдовицата. На него се пада тежката задача да установи имущественото състояние на покойния монарх и имотите на интендантството.
След преврата на 9 септември 1944 г. прекарва дълго време по разпити в Дирекцията на народната милиция. В Централния затвор е съкилийник с Георги Киселов и Стефан Въждаров, кметът на София Иван Иванов, както и много български министри, депутати, офицери на Негово Величество и висши банкови чиновници. Изправен е пред Народния съд, който екзекутира елитът на българската банкова и държавническа интелигенция. Изпращат го в затвора, а през пролетта на 1946 г. е заточен в ТВО на гара Дупница, където участва в строежа на теснолинейката Дупница – Бобовдол. Освободен е през есента на с.г. По предложение на столичният адвокат Дабев се завръща на поста директор на Кредитната банка, която след преврата става съветска собственост. Поема всички възстановителни работи и спомага за активизирането й в новите стопански и политически условия. През 1948 г. настъпва реорганизация на банковото дело в България. Повечето банки са ликвидирани, вкл. и Кредитната банка, която се прехвърля окончателно върху Народната банка. В навечерието на 40-тия си юбилей като нейн служител Рясков е принуден да подаде оставка и да разпусне персонала.
Освен като дългогодишен банков служител и финансов министър, Марко Рясков остава в българската банкова история и със своята благотворителна дейност и активна гражданска съвест. Бил е личен приятел с Димитър Ценов, на когото заедно с проф. Георги Данаилов оказва въздействие върху реализацията на завещанието му с цел да дари средства за построяване на Висша академия по финансови науки в Свищов. Отговорът на Ценов е кратък и ясен: „Ти знаеш най-добре, Сава. Ако и професорът е на същото мнение, нека приготви завещанието!”
През 1943 г. за учениците на Априловската гимназия в родния си град Габрово Рясков създава мемориален фонд „Златка и Илия Ряскови” на името на родителите си с предназначение от лихвите му в края на всяка учебна година да се отпускат стипендии по 500 лв на ученик и ученичка от бедни семейства, завършили с отличие. В този фонд постъпват в края на всеки месец по 11 хил. лева от възнагражденията му като председател на Общият съюз на кредитните и застрахователните предприятия, както и на Браншовият съюз на кредитните предприятия.

Като член на Централния комитет на Червеният кръст Марко Рясков участва в проектирането и изграждането на училище за милосърдни сестри, 5 здравни центъра в София, преванториум за слаби деца от железничараски семейства в близост до Трявна, най-големият на Балканският полуостров санаториум за гръдно болни, както и на инсталирането на водопровод до Самоков и Чамкория. По време на мандатът му като финансов министър се завършват грандиозната сграда на Съдебната палата в София и новото помещение на БНБ. В качеството си на председател на Фондовата борса се свързва с арх. Белковски и построява първата сграда за Фондовата борса в България.
На 19 октомври 1949 г. е изселен със семейството си в Севлиево без каквито и да било причини. Отнето е софийското им местожителсто. В нощта на Великден, на 29 април 1951 г. е арестуван и отведен в затвора на Държавна сигурност в Горна Оряховица. На 13 май с.г. е откаран в Централния затвор на Държавна сигурност в София, следствен е по измислено обвинение в заговор срещу българската държава и на 23 октомври е откаран в ТВО на о. Белене с 5 годишна присъда заедно с бившите министри проф. Петко Стоянов, Стойчо Мошанов, ген. Недев, Илия Кожухаров и народните представители адвокатите Методи Янчулев и Васил Маринов. На 6 януари 1954 г. след закриване на лагера на о. Персин всички 7 души са върнати в София за нов разпит, в течение на който се установява по безпорен начин невинността му и е освободен. Съвестта се е пробудила, за да помогне на истината да излезе наяве. Разпитаният Гаврил Цветанов прави пълни самопризнания, че в началото на следствието е дал неверни показания: че Марко Рясков не му е давал никога сведения, предназначени за американското разузнаване. Той е извършил тази клевета с надеждата, че така ще облекчи своето положение.
Марко Рясков умира в София на 1 март 1972 г. Синът му д-р Сава Рясков  е емигрант, живее в Париж и е известен лекар Офталмолог.