Царски природонаучни институти и библиотека
Страстта на Княз Фердинанд към природните науки датира още от младежките му години. При пристигането си в България през 1887, новият княз донася част своята колекция от животни и растения. През 1889г. княза излага публично част от своята колекция от живи и препарирани животни и това в началото на Естествено-историческият музей на Н.В. Първоначално музеят е настанен в двуетажната къща в съседство с Двореца, където някога е заседавало правителството на К. Стоилов. Постепенно колекцията се увеличила значително и през 30-те години е построена днешната, доста по-голяма и солидна сграда. През годините на своето съществуване, музеят, както и другите царски научни институти се изграждат като научни учреждения на европейски ниво, с уникални колекции, богата научна кореспонденция и публикации, някои от които и днес са сред водещите в своята област. Сред първите служители на институтите Фердинанд привлича чиждестранни учени, а в последствие тяхното място заемат българи, завършили в престижни европейски университети и първите випуски български природоизпитатели.
Царските научни институти са:
- Царски естествено-исторически музей (осн. 1889)
- Царска зоологическа градина (1889)
- Царска ентомологическа станция (1905)
- Царски ботанически градини /Варна, Евксиноград, Царска бистрица, Ситняково, Саръгьол (1890-1912)
- Царска научна библиотека (1889)
- Черноморска биологическа станция – Варна (1905)
- Скопски природонаучен музей (1943) – основан в Скопие от Цар Борис III
Сред първите управители на институтите са:
Бернард Курциус – царски ловец, директор на зоологическата градина.
Лошо, Жул – французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)
Йохан Келерер – директор на ботаническата градина.
Д-р Паул Леверкюн – дворцов лекар и уредник на музея
Д-р Х. Грецер - дворцов лекар и уредник на музея
Аларикус Делмард – директор на Царските ботанически градини (1922)
Проф. д-р Иван Буреш – уредник на музея, по-късно директор на всички царски научни институти.
Учени, работили в музея:
Пенчо Дренски (1886-1963)
Павел Патев (1889-1950) – дир. Ц.Научна библиотека
Йордан Цонков
Нено Атанасов (1903-1996)
Кръстю Тулешков (1901-1976)
Ненко Радев
Атанас Стефанов
Борис Ахтаров (1885-1959)
Акад Николай Стоянов
Кнуд Андерсен
Бруно Питиони
Хенрих Юлиус
Иван Юлиус
