Дворцовите приеми
*
„... Генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея блестеше ярко в съзнанието му. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отношението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. ...” /Стиван Констан/
Трудно е да не повторим този популярен цитат. Той описва чуждият поглед към блясъка на българския двор. Още по-чуден е този блясък на фона на калните софийски улици и бавно напускащата средновековието бивша османска провинция от края на XIX век.
Дворцовите приеми са редки светски събития, чиято неприлична разточителност е достъпна само за малък кръг избрани от високия софийски елит. Това естествено ги превръща в основна тема на клюки, интриги и страсти на страниците на масовия печат през следващите дни и седмици. Нека не се заблуждаваме, сред този пищен елит има парвенющина и кич. Но тъкмо тази, понякога смехотворна страст към живота на новоизлщпения софийски beau-monde е тягата, която задвижва България по пътя и от провинция на една азиатска империя до европейска държава от средна величина.
Блясъкът на един владетелски двор на фона на обща оскъдица, трябва да се разглежда в контекста на политическите задачи пред младата монархия. Дворцовите приеми винаги имат офицален характер, а присъствието на чуждестранните дипломати е неизменно. Тъкмо затова, тези първокласни събития са нарочна демонстрация на могъщество, възможности, самочувствие и суверенитет – все неща които неукрепналата държава трябва да наваксва. Тъкмо затова, далновидният Фердинанд, потомък на великите френски крале държи да покаже пред света един владетелски двор и държавен елит, който превъзхожда всички останали на Балканите. В периода от своето Съединение през 1885, до първата драматична загуба през 1913г. България е доминиращият политически фактор на югоизточна Европа. Днес, от дистанцията на един отминал век можем да кажем, че това се дължи както на мощта на българското оръжие, така и на силното присъствие и визия на един забележителен монарх. (*Не ме свърта да не кажа: в последствие типично по български оплют от същите тези козарчета, които зорлем превърна в средна ръка европейци.)
„Напредъка на България след като отново стана отделна страна е забележителен и с право може да се каже, че голямата заслуга за него принадлежи на Цар Фердинанд В политиката му може би имаше някои черти, които не се нравеха на Англия, но трябва да признаем, че тя се оказа благотворна за страната, чиито съдбини той управлява. Преди едно поколение България беше известна само като спомен в ума на няколко учени. Днес без съмнение е втората военна сила на Балканския полуостров. Вътрешното и развитие беше бързо и непрестанно, а чудесната и армия, предизвика особеното възхищение на високите гости” (Лондонският „Таймс” 1912г)
Всъщност първото десетилетие от тази наша доминация на региона преминава в условията на дипломатическа изолация. Изпуснала контрола върху българските съдбини, Русия нарича Фердинанд узурпатор. Тази политика на остро противопоставяне пречи на останалите европейски сили да признаят българския трон. Фердинанд успява с много дипломатически такт да спечели уважението на мнозина европейски политици и дипломати. Те обаче, няма как да признаят официално неговата власт, и посещават двореца в лично качество. След един неофициален прием даден на българския княжески дом от Кралица Виктория ледовете на европейската политика се препукват. След кръщението на престолонаследника Борис в православна вяра през 1895г. и Русия престава да упорства. България е международно призната и нейният владетел може да се отдаде на страстта си на държавник и дори повече – на мечтата си за наследник на Византия. Годините 1895-1813 наистина са златна ера на нова България – възхитителен икономически подем, стабилна династия, осигурена с наследник, прославена армия, всяваща ужас у всеки потенциален враг.
И тъй като темата на статията са дворцовите приеми, ще отбележим, че тъкмо международното признание прави възможни редица височайши посещения на европейски монарси, които биват ознаменувани с пищни демонстрации на самочувствието на българския двор.
Приеми се дават на традиционните празници – националните – 3-ти март (19 февруари по стар стил), 24 (11) май, Коледа, Великден, празниците на войската – Богоявление, Гергьовден (ден на кавалерите на ордена „За храброст), откриване на сесия на Народното събрание и празниците на монарха – рожден и имен ден, годишнина от възшествието и празниците на членовете на княжеското семейство.
Освен тях, ще отбележим по-важните посещения и събития, станали повод за най-големите дворцови приеми:
- 1880г. е проведен първият дворцов прием, организиран от току-що възкачилият се на престола Княз Александър I. Може да се каже, че този прием поставя началото на високия светски живот у нас.
- 1882г. се провежда втори голям прием, след завършване на двегодишния мащабен ремонт и преустройване на княжеският дворец.
- 1885г. Съединението на Северна и Южна България
-1885г. победата в Сръбско-българската война завършила с пълен разгром на сърбите за 10 дни.
-1887г. – възшествие на Княз Фердинанд
-1893г. –женитба на Княз Фердинанд и Принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска
-1894г. ражда се престолонаследникът Княз Борис Търновски
-1895г. кръщение на престолонаследника в православна вяра при кръстник Руският император Николай III
-1897г. 10 години от възшествието на Княз Фердинанд
-1902г. Посещение на румънския Крал Карол I (в Русе)-1902г. Посещение на Великият Княз Николай Николаевич по случай 25 години от обявяването на Руско-Турската война. В официалната руска делегация са всички генерали, участвали във войната. Открива се храм-паметникът „Рождество Христово” в Шипка
-1904г. Посещение на сръбския Крал Петър I- 1907г. по случай откриването на паметника на Царя Освобидител в София, на официално посещение пристигат Великият Княз Владимир Алексеевич – брат на Императора и съпругата му - Великата Княгиня Мария Павловна, братовчедка на Принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Княгинята се наема да съдейства за брак между последната и овдовелия български Княз. В състава на делегацията са генералите Паренсов и Тутулбинин
-1908г. Женитбата на Княз Фердинанд с Принцеса Елеонора
-1908г. Обявяване на Независимостта на България и провъзгласяване на страната за Царство, а Фердинанд за Цар
-1910г. Посещение на сръбският престолонаследник принц Александър
-1910г. Посещение на Османския престолонаследник Принц Юсуф Изедин
-1911 Посещение на румънската кралска двойка Крал Карол I и Кралица Елисавета в Евксиноград
-1912г. По случай пълнолетието на престолонаследника Княз Борис в София се провежда единствено по рода си светско събитие – посещение на престолонаследниците на всички балкански православни монархии: принцовете Александър на Сърбия, Фердинанд на Румъния, Константин на Гърция, Данило на Черна Гора и височайши представители на Русия – В.К. Андрей, Австро-Унгария – ерцхерцог Карл Алберт и Германия – принц Фридрих Леополд Пруски. Официалните тържества продължават 3 дни.
-1913г. Одрин пада
-1915г. България си връща Македония. Първа българска армия превзема Ниш
-1916г. Освобождаването на Добруджа, падането на Добрич и Тутракан. Българската армия влиза в Букурещ.
-1917г. посещение на Кайзер Вилхелм II при Цар Фердинанд в двореца в Ниш. Кайзрът провъзгласява Фердинанд за германски фрлдмаршал. Присъстват Фелдмаршал фон Макензен, Меклембургският херцог, Царица Елеонора, министър-председателят д-р Васил Радославов
-1917г. посещение на Кайзер Вилхелм II
-1917г. Провъзгласяване на Фердинанд за Маршал на Българската армия
-1918г. Възшествие на Цар Борис III след абдикацията на Цар Фердинанд
-1928г. 10 години царуване на Цар Борис III-1930г. Цар Борис III се жени за Принцеса Йоанна Савойска
-1933г. Посещение на румънския Крал Карол (в Русе)
-1933 Посещение на сръбския крал Александър в Евксиноград
- 1934г. Официално държавно посещение на сръбския Крал Александър и Кралица Мария
-1935г. Посещение на фелдмаршал Херман Гьоринг – министър-председател на Прусия
-1936г. Посещение на Крал Едуард VIII-1936г. Посещение на Принц Константин гръцки.
-1937г. Ражда се престолонаследникът Княз Симеон Търновски
-1937г. Връчване на нови бойни знамена на Армията
-1938г. 20г. от възшествието на Цар Борис III. Солунският договор денонсира ограниченията от Ньойския.
-1940г. Крайовската спогодба връща на България Южна Добруджа.
-1941г. Присъединяване на България към Тристранния пакт. Българската армия заема Македония и Беломорието
С помощта на няколко описания от очевидци и изследователи, ще надникнем към външния израз на това нараснало самочувствие по българските върхове. Ще се позовем на спомените на Станимир Станимиров, директор на дворцовата гимназия, историкът Стоян Райчевски, както и на мемоарите на Граф Робер дьо Бурбулон. Дневниците на френския граф са цитирани в две съвременни изследвания на модата и облеклото от онази епоха.
1.01.1909г. …снощи тримата (аз Паша и Катя) ходихме в двореца…когато пристигнахме с пайтона пред източната врата на двореца, заварихме около 20-30 пайтона, които се спрели и чакат ред да влязат в двореца. В пайтоните седяха: бивши и настоящи министри (Пешев, Радославов, Саллабашев), бивши дипломатически агенти (Д. Марков), видни граждани (Г. Гаврилов), всички с госпожите си. Това разбира се, на пречеше на пайтонджиите да се карат и псуват тъй, както те обикновено си се карат и псуват…Когато влязохме в салона той беше вече “битком набит” с хора, главно с офицери. Паша и Катя заминаха напред и се спряха почти на средата на дамската линия. Скоро при тях се доближиха Еленка (жената на братовчед ми Никола Станимиров) ротмистърът и Марийчето, г-жа Янакиева (капитанка, родом от Елена) Без 20 михути в 12 часа музиката засвири марш. Царят, Царицата, Престолонаследникът и Кн. Кирил, придружени от доста многобройна свита , влязоха в малкия салон, дето бяха се събрали сегашните и някои от бившите министри с госпожите си и софийския митрополит Партений. Царят и Царицата и двамата Князе се здрависаха почти с всички събрани. Преминаха в големия салон. Царят сам си избираше с коя от госпожите да се здрависа, понеже добре познаваше мнозинството от събраните. Пред Царицата вървеше подполковник Савов и и именуваше госпожите, с които тя се здрависваше. Жена ми бе в числото на поименуваните. Когато Царят се доближи до мястото, дето стоях аз, той се взря между господата , които стояха пред мене, подаде ми ръка и засмян, какъвто си беше през всичкото време, ми каза следните думи: “Желаех лично да Ви поздравя с именния Ви ден и съжалявам, че нямах възможност да изпълня това си желание. Аз много държа за в подобни случаи. Бащинските грижи, които полагате за моите деца, ме крайно трогнат. Аз съм честит баща, защото Вие поехте ръководенето образованието на синовете ми.” Поблагодарих му със следните думи:”Най-сърдечно Ви благодаря, Ваше Величество, за оказаното ми високо внимание. Ще се трудя с всички сили за постигане отлични резултати от занятията с Князете.” “Как са те по успех?”-запита Князът. “Отлично, Ваше Величество.” “По поведение, държание и послушаност?” “Примерни са, Ваше Величество.” Чини ми се, че не съм виждал лице, което да изразява по-голямо доволство, от лицето на Царя в минутата, когато ме попита и аз му отговорих. Стисна ми ръката като на близък и отмина. Князете бяха няколко разкрача далеч от мене, коагто Царят отмина…Князете дойдоха право при мене и ме здрависаха.
След като обиколиха целия салон, Царят, Царицата и Князете се върнаха на средата на салона. Царят произнесе реч, с която поздрави събралите се с Новата година. Отговори му председателят на Министерския съвет г-н Малинов. Гръмко ура последва и двете речи.
През времето, когато Царят обикаляше гостите, слугите разнасяха шампанско и сандвичи…Часът около 1 след полунощ тръгнахме да си излизаме. Разпоредено бе да дефилираме пред Техни Величества, които стояха в малкия салон. Когато доближи жена ми, Царят я поздрави с думите”Честита Ви Нова година, госпожа Станимирова.” След нея вървеше Катя. Докато тя правеше реверанс, Чапрашиков (личен секретар на Цар Фердинанд) прошепна на Царя, че тя е дъщеря ми. Царят и нея здрависа. Аз бях изостанал по-назад, защото пред мене тръгнаха две дами. Царят очевидно бе ме забележил, защото в тази минута хвърли поглед върху ми. Аз бях здрависан и от Царя и от Царицата и от Князете много сърдечно. Да не ме е страх, че боговете ще ми завидят бих казал: Снощи аз бях честит. ето най-великата ми награда за всички трудове, които досега съм получил за възпитанието и образованието на младежите, в това число и на царските деца.
От двореца отидохме във Военния клуб, дето весело прекарахме часа до 4 ½ сутринта.
20.1.1909г. Вторник. След молебена в черквата Св. Крал …отидохме с шейни в двореца. Поканените (около 60 души с Царя, Царицата и децата) бяха се почти събрали…След няколко минути мина край мен министърът на народното просвещение Н. Мушанов ала не благоволи дори да ни погледне (преподавателите)…Разговаряхме с всички поканени, някои от които, напр. министрите Ляпчев (Андрея) и генерал Николаев, по 2 пъти се доближиха до нас и разговаряха на дълго и широко, дори за политика. Във време на закуска произнесоха речи: М-р Такев, ген Николаев, Славейков- председател на Народното събрание. Отговори само Кн. Борис, към когото се обръщаха всички оратори…След обяда, през време на пиенето на кафе, Княза дойде при мене да му представя преподавателите на Князете.
11.1.1910г…Часът в 4 ½ пристигна в София сръбският Престолонаследник Кн. Александър Карагеоргевич . Преди малко получих покана да присъствувам на танцувалната вечеринка, която ще се даде в двореца на 12.1.1910 г. в 10 часа. Поканени са и жена ми и дъщеря ми. Предполагам, че съм поканен като преподавател и ръководител на преподавателите на Кн. Бориса.
13.1.1910г. Снощи часът тъкмо в 10 отидох с Катя в двореца. Вече бяха се събрали почти всички поканени. Часът около 10 ½ влязоха в големия салон: Нейно Величество Царицата под ръка с Кн. Александра, Царят и свитата. Музиката, разбира се свиреше тържествен някакъв марш…Царят, Царицата и Кн. Александър играха хоро. През време на танците Царицата представи на Кн. Александра много госпожи и госпожици…Към края на вечеринката говорих доста с Г-жа Каравелова (Ек.), която по покана на Царицата доста време спря при Кн. Александра…През време на разговора ми с г-жа Каравелова Царят, минавайки наблизо се доближи и се ръкува с мене. След танците имаше закуска на крака. Часът после 2 Царят, Царицата и Кн. Александър напуснаха салона, след като пред тях дефилираха (с букети от живи цветя в ръка) всички участвали. Гледката беше величествена, особено когато дефилиралите млади се наредиха срещу Царския трон и с поклон поздравиха Величествата и Княза. Княз Александър сега за пръв път откакто е наследник присъства на Царска вечеринка. Вярвам, че видяното му е произвело силно впечатление…
19.1.1911г. Получих следната покана: “По заповед на Н.В. Царят маршала на двора има честта да покани г-н С. Станимиров да присъствува на вечерята, която ще се даде в двореца на 20.1.1911г. (Р.Д. на Кн. Борис) в 8 часа. Облекло: Фрак и декорации. Умолявате се да потвърдите.” Върху плика написах: “Благодаря, Ще присъствувам. София, 19.1.1911г. Ст. Станимиров.
(Из: Дневник на Станимир Станимирое за образованието на Княз Борис и Княз Кирил, София, И.К. Старейшински)
*
1939. И този път по традиция официалното посрещане на Новата година става във Военния клуб в присъствието на всички министри, дипломатическото тяло, генералитета, бивши министри и гости, поканени от началника на гарнизона. Точно в 12 часа светлините угасват и пристигналият десетина минути преди това български цар Борис ІІІ произнася кратко приветствено слово с пожелание за щастие, благополучие и единение на българския народ. След неговото слово навън проехтяват 21 топовни салюта, дадени от една батарея, изнесена за случая на площад „Александър Невски”. Дипломатите се оттеглят в „Юнион клуб”, където между наздравиците всеки ще се опита да извлече максимално впечатления и информация за процесите, които назряват в България и на Балканите. Останалите външно са безгрижни, тревогата за бъдещето на Европа е тяка далечна и не помрачава с нищо тържеството.
*
Трескава подготовка предхожда всеки бал. Обикновено се канели 70-80 двойки със специална покана, украсена с българския трикольор. Всеки детайл от облеклото се подбирал внимателно наред с характерните за онова време аксесоари: чадърчета и бастуни, ветрила от щраусови пера със седефена украса, изящни чантички с цирконии, дамски ръкавици от най-фина кожа. Лакеи в лъскави ливреи посрещали гостите. Можем да си представим очарователната гледка на толкова елегантни двойки, минаващи по парадната стълба, където в шпалир са подредени войници от Лейбгвардейския конен полк. В тази пъстра смесица от цветове, багри и блясък се откроявали личните телохранители на княза със своите синьо-червени черногорски униформи, извезани със сърма. Трима шамбелани в позлатени дрехи поднасяли на дамите свежи цветя.
Танцувалната зала, озарена от блясъка на 800 свещи, е била особено тържествена. Настроение създавали и красиво подредените с цветя сребърни жардиниери. Церемонията започвала с появата на главния шамбелан на двореца, френския граф Робер дьо Бурболон, който на висок глас обявявал: “Техни царски височества!” След това княз Фердинанд и неговата майка княгиня Клементина, придружени от свитата, поздравявали всички присъстващи. Малко след това главният флигеладютант полк.Петър Марков пристъпвал към Фердинанд и с безупречен поклон искал разрешение да започнат танците. В началото оркестърът свирил “Полонезата” на Глинка една традиция от зимния дворец в Санкт Петербург, която много допадала на Фердинанд. Звучали и валсове, кадрили, мазурки. Танците продължавали до зори, както отбелязва самият граф дьо Бурболон: “Легнахме си в 6.00 часа разбити, но доволни.” Последните танци се изпълняват, озарени от искрите на бенгалски огън. “Една особеност на танца: танцьорът не изкарва цял танц с една партньорка. Той кани дадена дама, прави с нея един кръг из салона, оставя я на мястото и с елегантен поклон, при който изтраква с токове, преминава към втора дама” записва в спомените си граф дьо Бурболон.
Сред участниците министри, банкери, индустриалци и дипломати особено се открояват офицерите. Ето какво още откриваме в “Български дневници” на граф дьо Бурболон: “Почти всички министри, с изключение на министър-председателя, имат вид на провинциални учители. Затова пък офицерите са, общо взето, учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват.”
“Успях още веднъж да се възхитя на гъвкавия и елегантен танц на офицерите. Усеща се виенското влияние, на което явно дължат тази точност и хармония в движенията, толкова учудваща в една все още тъй примитивна страна!”
Българският офицер е имал няколко вида униформи празнична, парадна, служебна и домашна. Като бална форма се облича сюртукът скроена по тялото и дълга до коляното дреха с еполети. Понякога протоколът изисква офицерите да са с параден мундир, което изрично се отбелязва в поканата. Дамите – деколте и шапка, господата – фрак или дипломатически сюртук и шпага.Столицата София концентрира голям кръг от държавници, финансисти, журналисти, учени, дипломати, хора на изкуството. Те са част от един пъстър свят, който е разпространител на модните новости в обличането, в начина на държание и поведение. Столичани, а и не само те, от края на XIX век се оказват възприемчиви за „новото“. От късното Възраждане и дори до наши дни, водещи в България са
европейските модни тенденции. Успоредно с превръщането на София в столица на младата българска държава се осъществява и бързото навлизане на модното европейско облекло. Софийският градски сецесионен костюм се развива под силното влияние на модата във Виена, Париж и Русия като от своя страна оказва влияние върху развитието на костюма в останалите големи градове, някои от които приемат европейската мода и по свой самостоятелен път.
През 1880-те години в столицата все още няма достатъчно „авторитетни“ модни шивачи, поради което представители на реномирани чуждестранни фирми периодично посещават
столицата, като вземат поръчки на български клиенти и ги изпращат за изпълнение в съответните модни центрове. Към края на XIX столетие се откриват филиали на известни фирми, а в началото на следващия век се основават и първите български модни къщи на „дипломирани шивачи“, които са преминали курс на обучение и ентусиазирано предлагат услугите си на българския елит. Бързо отминават времената, когато софийският бомонд трябва да ходи до Виена, Париж или най-малко до Букурещ, за да си поръча модни тоалети. На негово разположение вече са „Модна къща на придворния шивач А.Мулешков и С-ие“, „С.&Р. Блаунщайн“ и др. Така още в началото на миналия век София се превръща в моден център на българското градско облекло.
Още през първото десетилетие на XX век чуждестранни наблюдатели отбелязват, че по софийските улици могат да се видят хора, облечени по начин, по който е облечен елитът,
разхождащ се по Рингщрасе във Виена, Риджънт стрийт и Пал Мал в Лондон или Шан’з Елизе в Париж. И това се доказва не само от наблюдатели, но и от десетките фотоси и от онова време.
Основни проводници на модните тенденции стават царският двор, обществени и политически лидери, изявени творци и много „екстравагантни и фамозни особи“.
Освен княжеския „дом“ в двореца е разположена и канцеларията на княз Александър Батенберг. По спомените на очевидци, там има „хубави елегантни помещения, а канцеларията е наредена с европейски мебели...“. Най-голямото богатство на канцеларията е желязната печка, която събира около себе си присъстващите. Именно в тази сграда се организират и първите официални приеми, в които князът се
запознава с най-видните си поданици. На 8 януари 1880 г. тук е устроен първият голям бал. „Присъстваха 116 души, от които 23 бяха дами. В чест на освободителите се танцуваше „руска мазурка“, сетне „котильон“ и се завърши с хоро. „О, времена, картини незабравими от една нова, млада държава!“ ще възкликне по-късно Султана Рачо Петрова.
На 26 декември 1882 г. в присъствието на председателя на Държавния съвет, на всички министри и други обществени личности, митрополит Милетий тържествено освещава обновения дворец. Тук е посрещната новата 1883 г. и е организиран първият бал, очакван с голямо нетърпение от цялата видна столична общественост. За този бал е устроен специален курс по „лансие“ от съпругата на английския представител Ласселс.
За успешното изнасяне на този бал руските офицери канят първите столични семейства на „курс“ по танци. От 1883 г. светският живот в нашата столица е изключително шумен и впечатляващо елегантен. Дамите носят модни тоалети, а мъжете са се сдобили със самочувствието на светски личности. Смехотворните, комични моменти по време на бал или вечеря остават в близкото минало.
На 9 юли 1887 г. княз Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е посрещнат триумфално в София. С идването на новия княз темповете на развитие на столицата се ускоряват. Граф Робер дьо Бурбулон, личен секретар на Фердинанд, споделя в едно от своите писма до майка си през 1888 г.: „Това, което е нечувано, учудващо, изумително, е напредъка на страната. София се превръща в хубав град. Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета. Офицерите живеят в къщи, в които има /о, чудо!/ електрически звънци...”
За софийския дворцов елит настъпват нови времена на разкош и показност, един истински парад на светски блясък и шармантност. След идването на княгиня Клементина в двореца се въвежда протокол с определени правила и изисквания. Около княгините Клементина и Мария-Луиза се оформя кръг от придворни дами, сред които най-ярко изпъкват с чара си освен всеизвестната Султана Рачо Петрова, елегантната Мара Белчева
и младата графиня Анна Станчова по баща Дьо Грено. Ето какво пише граф Робер дьо Бурбулон за модното облекло на един от многобройните балове, организирани в двореца през 1901 г.:
„Бахметиева носеше роклята със сърмените пайети, с която я бяхме видели у тях, и великолепна диамантена диадема с гроздове от перли. Белова - берлинска рокля с красив корсаж, с цвят на розов лист, с бяла дантелена гарнитура, преплетена с черен копринен гайтан, и презрамки от черно кадифе. Малката Бонарде - в розово изглеждаше доста добре. Сензационното завръщане на Султана Петрова, отново приета в двореца, след като уж писмено се извинила на княза: розов атлаз, волан, покрит под сърмена бродерия. Госпожа Винарова - в стара, но изискана рокля от кремав атлаз с букетчета стил „Помпадур“. Госпожа Николаева с роклята си от бяла дантела с прикрит волан и златист колан с втъкани перли. “
Черно-белите фотографии от това време са запечатали достолепни фигури, физиономии, елегантни тоалети и екстравагантни аксесоари. Всичко това издава силна самоувереност и изградено национално самочувствие.
На баловете в Двореца, във Военния клуб или в „Славянска беседа“ дамите и господата танцуват кадрил, полка, мазурка, лансие, менует, гавот, но безспорно най-предпочитан е
валсът. „Чудни вечери, забавления, танци! Лека-полека обществото почна да се формира, а столицата да се гради...“ - ще напише Султана Рачо Петрова. Във Френската модна енциклопедия българските читатели със самочувствие могат да прочетат, че българските придворни дами са сред най-елегантните и шармантни в Източна Европа.
Само най-пикантните клюки от живота на столичния хайлайф конкурират „модната тема“. Една столична дама - четем в „Модерен журнал“, бр. 9/1911 г. - като се наситила вече от живота, решила да се самоубие. Причината била в това, че сегашната мода не била по вкуса й. Но колкото и да мислила по какъв начин да „свърши с живота си, с отрова ли, с обесване, със застрелване или удавяне“, не могла да измисли и най-накрая решила да се удави в една от столичните реки и побързала, та отишла в магазина на Янко Бакърджиев и си купила „costum de mer“, а като видяла костюма за плуване, не го харесала и отложила самоубийството за другия сезон.
Мъжете не остават назад – завършилият в Швейцария министър-председател д-р Константин Стоилов праща 4 страници обяснение до лондонска фирма, наела се да му изработи цилиндър.
