Дворцова свита

Короните

Българските князе и царе от Третото царство нямат корона. Във времето в което се възстановява българската държавност, короната е символ, който се използва само при коронация на владетеля. Отдавна парадното облекло на европейските монарси е генералската униформа. Нея възприемат и българските владетели. Въпреки това, на един възпоменателн медал по случай годишнината от обявяването на Фердинанд за Цар той е изобразен с корона. Не е известно, дали за целта е позирал с някоя корона, или портретът е чисто художествен. Известни са още няколко изображения на фердинанд с корона - на ктиторски надпис на трона в катедралата Св Александър Невски, както и на един маслен портрет. Царят е мечтаел за възвръщане на Константинопол в християнски ръце и е позирал като византийски император. Портрет във византийски императорски одежди е правен и на Княгиня Мария Луиза.

За бракът на Княз Фердинанд с Принцеса Мария Луиза Бурбон Пармска – първата династическа сватба на Третото царство, българското общество е в еуфория. Съпругата на министър-председателя Стефан Стамболов – Поликсения подема инициатива за събиране на средства за направа на корона на княгинята. Женските дружества в цяла българия организират кампания за събиране на средства. Накрая и държваните чиновници решават да дарят 4% от месечната си заплата за подаръка. Събрана е огромна за времето си сума (равна на сумата, с която по-късно е построен паметникът на царя-освободител). Короната е с бели, зелени и червени скъпоценни камъни – сапфири, изумруди и рубини. Може да се разглобява, като образува различни бижута – гривни, огърлица, брошка. Изработена е от водеща виенска щвелирна фирма, като преписката води лично Стамболов. Короната е носена от Княгиня Мария Луиза на сватбата. След сватбата, с останалите пари Княгинатя построява болница Майчин дом.

След абдикацията си Фердинанд отнася короната със себе си, но за сватбата на Борис III с Йоанна савойска му я дава. На сватбата си с херцог Лайнинген дъщерята на Цар Борис III, Княгиня Мария Луиза носи същата корона. Третият царски брак, сключен с тази корона е на Симеон II с Маргарита Гомес Асебо и Сехуела. Короната е ползвана от Царица Йоанна за официални церемонии
   
  


Освен диамантената корона от българския народ, Княгиня Мария Луиза притежава и втора корона, принадлежала на Мария Антоанета, сватбен подарък от Фердинанд При вторият брак на Цар Фердинанд с Принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц, царицата носи същата корона.
 Княгиня Мария Луиза е притежавала и друга корона, подарена от семейството и  (дясната снимка) Известна е и друга корона на Царица Елеонора, дарена на Националния етнографски музей от Княгиня Евдокия през 1946г. тази корона е от позлатено сребро.

Царица Йоанна също се появява с втора корона, за която не знаем нищо (на снимката)


На сватбата на най–големия син на Симеон II - престолонаследникът Княз  Кардам Търновски с Мириам Унгрия, булката е с друга корона.

 

*
Жезлите
*
Княз Александър I
Известен е един жезъл на княз Александър, който по-скоро представлява бастунче от скъпо дърво, със сребърна глава носеща княжеския вензел.

Фердинанд

В периода 1890-1908 Княз Фердинанд притежава два жезъла – къс и дълъг (130 см). Те наподобяват бастунче от благородно дърво. Накрая завършват с княжеския вензел – буквата Ф и хесенската корона. След 09.09.1944г. се появяват в американска колекция. Днес са притежание на анонимен частен колекционер.

На 1 октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война в съюз с Австро-Унгария, Германия и Турция. Българските войски нападат Сърбия и след 40 дни я разгромяват. Македония, освободена от османско владичество през 1912 г., но попаднала под сръбска власт през 1913 г., отново получава свободата си. Цар Фердинанд е посрещнат от изстрадалото население като освободител.

По този повод на 5 януари 1916 г. в Ниш се провежда грандиозен военен парад. Начело е българският цар, придружен от децата си - князете Борис и Кирил, и генералите Жеков, Жостов, Тодоров и Бояджиев. В парада участва и германска делегация, предвождана от император Вилхелм ІІ. До него са главнокомандващият съюзническите армии на Балканите генерал фон Макензен, Мекленбургският херцог Йохан Албрехт и др. От гр. София до Ниш делегацията е придружавана от полковника от Генералния щаб П. Ганчев, който през целия път е обучавал кайзера на български език. Вилхелм ІІ приема парада със "Здравейте юнаци", а във въздуха се понася мощно "Ура". След това той обявява цар Фердинанд за фелдмаршал от германската армия, взема от ръцете на ген. фон Макензен специално изработения маршалски жезъл и го връчва тържествено на царя. Развеселен, Фердинанд го приема и целува кайзера с думите: "Най-после мога да Ви нарека колега!" След това започва да ръкомаха с жезъла в такт с военния марш.

По тялото на жезъла са апликирани пруски символи - 20 двуглави орли и още толкова корони, украсени с червен емайл.  В замяна, Фердинанд прави своя съюзник шеф на 12 пехотен Балкански полк.
 На следващата година, при посещението на Кайзера в България, последният е облечен в униформа на български офицер, а Фердинанд - в униформа на германски фелдмаршал , като в дясната си ръка носи подарения му жезъл (на снимката). Европейска практика е при посещение в съюзни страни да се носи униформа на страната домакин.

Естествено българската войска не може да остане по-назад от германския съюзник. Два дни след парада в Ниш царят се завръща в гр. София и веднага е посетен от министъра на войната генерал Никифоров и генералите Жеков, Жостов, Бояджиев и Тодоров. Те му поднасят още един скъп дар – жезъл и пагони на маршал от българската армия. (маршалските пагони са с два кръстосани жезъла). До този момент никой у нас не е бил удостояван с това най-висше военно звание.  Жезълът от българската войска е позлатен, а тялото му е облечено в светло-бежово кадифе и е апликирано е с 16 короновани лъвчета и 16 корони - символите на Царство България. Надписът на български език гласи: "В памет на войната за освобождението на Македония 1915 г. Българската армия на своя любим Върховен Вожд Негово Величество Фердинанд І цар на Българите".

И двата жезъла са изработени по едно и също време в най-известната германска фирма за ордени и медали "Gebr . Godet & Co". Нейно дело са и всички фелдмаршалски жезли, раздавани от пруския двор още от създаването на Пруската империя в 1870 г. до нейния край през 1917 г., а по-късно и по време на Третия Райх.

Жезлите са носени от цар Фердинанд І при тържествени събития до абдикацията му на 3 октомври 1918 г. Тогава той се отказва от фелдмаршалското си звание, но запазва жезлите и ги отнася в имението си Кобург в Германия. След смъртта му през 1948 г. жезлите са пренесени от семейството му в Египет, а по-късно в Мадрид. От ноември 2005 г., благодарение на семейството на г-н Симеон Сакскобургготски, те се показват за пръв път пред българската публика в рамките на изложбата "Царската колекция на Националния исторически музей".

През 1943 г. по повод 25-ата годишнина от царуването на Борис III Министерството на войната решава да провъзгласи царя-главнокомандващ за фелдмаршал и да му поднесе от името на Българската армия фелдмаршалски жезли като символи на властта и държавността. Жезлите са поръчани на берлинската фирма “Gerb Godet & Co“ заедно с платинени парадни и всекидневни пагони. Проектът е дело на българския художник Димитър Гюдженов. Търсена е приемственост със символите на християнството и на държавността от Българското средновековие. Д-р Нойнбекер чиновник в орденската секция на германското военно министерство, е нает да следи за правилното изпълнение на поръчката. За изработката българското военно министерство заплаща на фирмата 148 229 райхсмарки. Използваните камъни в жезлите са на стойност 126 000 райхсмарки. Освен тях Министерството на войната предоставя на фирмата 400 г злато. Средствата са събирани от българската армия. Жезлите заедно с пагоните е трябвало да бъдат връчени на цар Борис III на 3 октомври 1943 г. След смъртта на царя (28 август) фирмата – изпълнител запитва дискретно дали поръчката се потвърждава и иска аванс от 40 000 райхсмарки. Министерството на войната не отказва поръчката.

Фелдмаршалският параден жезъл е изработен от 18-каратово злато с орнаменти от платина, емайл, брилянти, шлифовани естествени благородни камъни и бели перли. Формата му е на класически жезъл, орнаментите са български. В централната част се редуват 20 изправени короновани лъва и 20 царски корони с вдигнати кисти. Лъвът е графично изработен както при държавния печат от 1930 г. с богато орнаментирана грива върху червено кадифе. В долната част има растителни мотиви от преславската рисувана керамика3 от IХ в., симетрично редуващи се палмети. На страните на осмоъгълника има по три палмети. Цветът на благородните камъни е съобразен с националния трикольор – бели, зелени и червени. В долната част на жезъла е поставен офицерският орден „За храброст“ III степен, I клас върху синьо емайлово поле. Над златното разширение има надпис със зелени емайлирани букви и по две лилии една до друга „От българската войска по случай 25 години царуване / 3. Х. 1918 – 3. Х. 1943“. От двете страни на гривната отдолу и отгоре има по два златни пръстена, в които се редуват естествени благородни шлифовани правоъгълни камъни – бели, зелени, червени. На горният край на жезъла има разширение с релефни растителни орнаменти от платина и надпис от зелен емайл: „НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“, релефен вензел „БIII“ и корона от платина с инкрустирани брилянти. Следва златна ажурена гривна, увенчана с корона, а в долния край се редуват естествени благородни камъни – диаманти, смарагди, рубини и 8 реда перли. Жезълът е дълъг 540 мм. Поставен е в специално произведена кутия, облечена с бяла кожа с гравиран герб. Отвътре е тапцирана с бяла атлазена коприна.

Фелдмаршалският всекидневен жезъл е изработен от абаносово дърво във форма на нагайка с диаметър 18 мм и дължина 520 мм. Дръжката е сребърна с релефни герб и изображение на ордена „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. На противоположната страна има миниатюр на ордена “За храброст” III ст., I клас. Между ордена и герба има два релефни златни вензела „Б III“. На двата края на дръжката има златни гривни с надпис: „ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО“ (фамилният девиз на цар Борис III), а на долната гривна „БОРИС III ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“. Жезълът завършва със златно ажурено пръстенче и корона с кръст. На него е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма. Поставен е в специално произведена кутия, облечена с червена кожа с гравиран герб, а отвътре с бяла атлазена коприна.

Фелдмаршалските парадни и всекидневни пагони са изработени от специално сърмено генералско шитьо с червен кант и са съобразени с приетия през 1936 г. образец. Върху десния пагон са поставени два кръстосани платинени маршалски жезъла, над тях царска корона с вдигнати кисти. Поставени са в специални кутии, облечени в червена кожа. Размерът им е 120 на 40 мм. Разликата между двата вида пагони е в цвета на шитьото, при парадните е златно, при всекидневните е със защитен цвят Жезлите и пагоните на Цар Борис са предадени на Националния военноисторически музей от Министерството на народната отбрана през 1966 г.

Цар Борис притежава комплект владетелски регалии – скиптър и кълбо, които не са поръчани от държавата, а са му дарени от организацията „Българска родна защита” през 1928г., послучай 10-тата годишнина от възшествието му. Въпреки, че не са "официални", те отговарят на всички хералдически изисквания.

Симеон II също получава скиптър и кълбо - те са подарък за рождението му от министъра на просветата Н.Николаев и съпругата му.

Троновете

В Тронната зала на двореца има тронове за Царя и Царицата с герб върху облегалката. Отделен царски трон има в Народното събрание. (дясно) На него седи Монархът след прочитане на тронното слово при откриване на парламента. Изработен 1929 по проект на проф. Ив. Травницки от Рисувателното училище. Може би най-внушителният владетелски трон е този, в катедралата Св Александър Невски по проект на арх. Померанцев. На него Фердинанд е изобразен като византийски император.

   

Може би тук си струва да споменем и златната каляска в стил Луи XVI, принадлежала на кралица Мария Антоанета. Тази каляска е донесена от Париж за сватбата на Княз Фердинанд с Пронцеса Мария Луиза. Към нея има пълно облекло за лакеите и конска муниция за 6 коня - впряг, позволен само на короновна особа. Каляската е уникат - в света има само още няколко подобни.

Към владетелските регалии следва да причислим и знаците на Велик магистър на най-високите български ордени „Св Равноапостоли Кирил и Методий” и „За храброст” По статут Велик магистър на тези ордени е винаги действащият монарх и той винаги ползва инсигнийте на ордена в парадната си униформа. Тези символи ще разгледаме в отделни материали в рубриката „Канцелария на българските ордени”