Дворцова свита

.
Всички са чели, че Стамболов е убит на връщане от Юнион клуб, чували са за светския салон на Султана Рачо Петрова. В тази статия ще засегнем макар и бегло просторната тема за социалния живот на висшия елит до 1944г. Епохата от края на Наполеоновите войни  до  Първата световна война, известна в Англия като Регентството (1811-1820) и Викторианската епоха (1819-1901), е може би най-известна с френското име на последните си десетилетия -  „Belle époque” (1870-1914). Този период се характеризира с модернизацията на европейския елит. В този нов, по-могъщ елит, освен традиционните аристократи - земевладелци навлизат новобогаташите – индустриалци, а също и академичните среди и хора на изкуството. По това време се наблюдава небивал дотогава подем на архитектурата, изкуството, финансовите услуги, политическите партии, търговията и социалния живот изобщо. Естествено този подем води със себе си своите организации, най-типични сред които са джентълменските клубове за господата и литературните салони за дамите.

Джентълменските клубове възникват в Лондон като средища на провинциалните аристократи земевладелци, където последните отсядат при посещенията си в столицата на Британската империя. Клубовете са импозантни луксозни сгради по булевард Пал Мал и около улица и площад Сейт Джеймс, които съчетават в себе си хотел, библиотека, ресторант, салон за приеми и други социални функции. Срещу висока годишна такса, джентълмените добиват правото да отсядатв клуба и да се ползват от удобствата му. Характерно за тези клубове е, че са затворени за външни посетители, имат строг регламент и елитарен характер, което ги превръща в център на светска завист и любопитство. По правило клубовете не допускат жени. В някой клубове броят на членовете е ограничен и нов член се приема едва  след освобождаване на място - нечия смърт. Макар че това правило се среща само в някой клубове, по принцип за членство се чака с години. Новият кандидат член трябва да бъде предложен от поне двама действащи членове, като за да бъде приет се гласува с бели и черни топки, пускани в специална кутия.

Клубовете предоставят на своите членове възможността да се срещат далеч от тълпата и да обсъждат политически и търговски въпроси в условията на най-разточителен викториански лукс, сред дебели персийски килими, огромни маслени картини с батални и ловни сцени, десетметрови изрисувани тавани, мраморни камини, паркети и ламперий от екзотична дървесина, кристални огледала, сребърни сервизи, средновековни оръжия по стените,  и прочутите кожени мебели „Честърфилд”. Някои от лондонските клубове притежават ненадминати и до днес библиотеки.

Всеки клуб има своя аудотория, в зависимост от произход, занятие, политиески убеждения или хоби. Най-известните са Атенеум – на интелектуалци, писатели и творци сред които Дикенс, Уайлд, Скот и др, Реформ – на привържениците на изборната реформа от началото на XIX век., Уайтс – на вигите и Карлтън – на торите. Сред най-представителните са клубът на офицерите от Армията и Флота, Кралският автомобилен клуб, Клубът на възпитаниците на Оксфорд и Кембридж, Котън – на търговците на памук, Кралската отвъдморска лига – на служителите в колониите, Клубът на пътешествениците – където всеки член задължителни е пътувам поне 500 мили извън границите на империята (а тя както е известно по онова време владее половината свят). Традицията на джентълменските клубове е жива и до днес и правилата се спазват със същата стриктност. Изключения се допускат изключително рядко - например допускането на Маргарет Тачер в запазеният само за господа клуб Карлтън през 1981г, от което Желязната лейди отказва да се възползва от уважение към вековните правила на клуба.

Младата българска държава  също има своите клубове, които събират представители на новия държавен, военен, дворцов и стопански елит. Юнион клуб, Славянска беседа, Жокей Клуб, Царският автомобилен клуб и др. изразяват страстта към успеха и любопитството към новостите в едно време на забележителен национален подем. Ще кажем по няколко думи за по-известните клубове. Историята на всеки от тях заслужава отделно изследване, което надяваме се да намери своите автори.

Юнион Клуб със сигурост  е най-престижният клуб на българския елит. Намирал се в градината между улиците Иван Вазов и Раковска, където днес се намира информационният център на Министерство на отбраната. След като сградата е унищожена при бомбардировките на София, за кратко членовете му се събират в Руския клуб на ул. Славянска (днес р-т Крим) Юнион клуб е основан през 1884г. като част от международният Юнион клуб. Негови членове са чужди дипломати на работа в София и видни български политически и обществени дейци, индустриалци и банкери. В клуба членуват и предстаивтели на чуждестранни концерни и банки, както и кореспондентите на големите европейски вестници. Не едно или две правителства са създадени в салоните на клуба. Тъкмо там през последните седмици от своя живот Цар Борис III прави планове за напускане на Тристранния пакт. Клубът е достъпен само за членове. Ще цитирам спомените на Михаил Топалов:

Може би клубът добива печална известност като място на последна поява на няколко изявени политици, жертви на политически убийства: На 15 юли 1895г. Стефан Стамболов излиза от Юнион клуб, придружен от Димитър Петков и телохранителя си и тръгва към дома си по ул. Раковска. Извървял  едва няколкостотин метра, бившият апостол на Априлското въстание и министър-председател на България в най-трудните и години е жестоко посечен от македонски терористи. Няколко години по-късно, на 11 март 1907г. на около 400 метра от клуба е убит и самия Димитър Петков, друг министър-председател член на клуба. На 30 октомври 1923г. на ъгъла на улиците “Кракра “ и “Шипка”, на връщане от „Юнион клуб” към дома си с четири куршума е застрелян бившия министър в няколко правителства, журналист  и деец на Съединението, д-р Никола Генадиев, а придружаващият го бивш пълномощен министър в Турция Иван  Ст. Гешов е ранен в слабините.

Славянска беседа е друго популярно място за срещи на елита. Макар и не точно клуб по модела на английските, а по-скоро културен институт, дружеството се слави с организиране на най – пищните балове и тържества. За това допринася изключителната сграда на „Беседата”, разположена в карето между улиците Раковска, Славянска, Аксаков и 6-ти септември.  Дружество „Славянска беседа” е основано през 1880г. по инициатива на група чехи, работещи в България. Сед учредителите са 74 българи, 25 чехи, 5 поляци, 16 словаци,12  хървати, 10 сърби и 20 руснаци, работещи като висши държавни чиновници, частни предприемачи и творци. За пръв председтел е избран чехът Антон Безеншек. Красивата сграда, просъществувала до 1934г. е построена през 1891г. Дружеството се утвърждава като безспорното средище на културния елит на нова България. В ръководството на Славянска беседа  през годините ще видим имената на Борис Вазов, Васил Друмев - митрополит Климент, Иван Вазов, Иван Евстатиев Гешов, проф. Стоян Бобчев, акад. Методи Попов, акад.Емил Георгиев, проф. Л. Радуйлски, ген. Радко Димитриев, Ст. Л. Костов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, П. Яворов, Т. Влайков, П. Ю. Тододоров, проф. Боян Пенев, проф. Иван Шишманов, проф. Марин Дринов, проф. Васил Златарски, проф. Димитър Агура, проф. Ал. Балабанов, Христо Г. Данов, акад. Александър Теодоров-Балан, проф. Антон Митов. Най-дългогодишен председател на „Беседата” – 1909-1920г. е Станимир Станимиров – директор на I мъжка класическа гимназия и възпитател на князете. Не бива да забравяме, че славянската идея е много популярна на в България от Освобождението, чак до междусъюзническата война и то не като про-руска, а по-скоро като пан-славянска, балканска и анти-турска идея. Неин израз е и популярното младежко гимнастическо дружество „Юнак”(осн.1895)

Във великолепния салон на Славянска беседа се провеждат исторически събрания и са учредени повечето културни, обществени и спортни институции на България – първото оперно представление (1891), първият театър (1881) Първият събор на писатели и журналисти (1894) Урвич клуб, създаден през 1891 от Алеко Константинов като структура към „Беседата”, прерастнал по-късно Български туристически съюз, Чешкият клуб (1895). Още с основаването на дружеството, към него е създадено Певческо дружество „Славянска беседа” – родоначалник на музикалната и хорова култура; тук са инициирани и чествани 25-тата годишнина творческа дейност на Иван Вазов (1895), а по-късно и половинвековния юбилей. Тук са учредени Българският зъболекарски съюз (1905), а през 1929г. Стефан Попов учредява Български планинарски клуб, началото на организирания алпинизъм....

Баловете в Славянска Беседа са пословични със своята пищност и разкош – огромният салон може да побере много хора, а централното разположение на клуба го прави удобна изходна точка за нощен живот.

Жокей клуб – създаден е през 1914г. от кавалерийски офицери и любители на ездата, сред които ген-м-р Пенчо Златев, полковниците Даскалов, Малчев, Жилков, Златоустов – от кавалерийската инспекция, командир Анов, Марков от свитата на Н.В. царя, майор Станимир Гърнев, ротмистрите Добрев и Стаматов. Най-голяма известност добиват офицерите Крум Лекарски и Владимир Стойчев. Ездата е задължителна дисциплина във ВНВУ. Конете са „на въоръжение” в артилерията, но разбира се кавалеристите достигат до виртузоност в тази дисциплина. Обучението по езда започва на манеж, като юнкерите са в екипи по трима.  Единият с вързани на гърба ръце е на седлото, вторият държи дългия повод на коня, а третият с плющяш във въздуха камшик принуждава животното да се движи в кръг. Целта на занятието е да се научи ездача да се държи с колене и бедра за седлото, което е основата на ездата. Тримата юнкери си разменят местата. Обучението продължава дни наред като се сменят конете, когато се уморят, но не и ездачите. След усвояване на ездата без ръце в различен алюр, започва обучение с преходи с различна продължителност, езда в пресечени местности,  грижа за конете и т.н. След няколкомесечно обучение се достига онази съвършена езда, която спечелва легендарните победи на българската кавалерия. Кавалерийските офицери наистина са виртуози и луди глави. Извесетен  е случаят с ген. Колев, който като млад офицер веднъж се качил с коня си по тясна дъска на вторият етаж на новострояща се сграда, след което слязъл обратно пред смаяните погледи на колегите си. Когато кап. Николай Пиронков поискал да вземе за жена една от дъщерите  на ген. Кантарджиев, първоначално той не бил очарован от идеята. Когато обаче след някоко дни видял кандидат зетя да препуска по манежа надолу с главата, изправен само на ръце върху седлото на жребеца си, сърцето на стария войн се размекнало и годежът бил благословен.

Ездата била популярна не само сред офицерите, а и сред цивилния и политически елит, много от които запасни офицери, както и от техните съпруги.

Българският Царски автомобилен клуб е създаден на 8 август 1925 г. Първоначално се нарича Български туринг клуб, една година по-късно става Български царски автомобилен клуб, а на 31 март 1932 г. се обединява с новооснования втори Български туринг клуб под името Български автомобилен туринг клуб (БАТУК). Членовете на клуба са предимно от средите на банкерите, крупните търговци и чуждестранни дипломати – всъшност тези, които могат да си позволят да притежават автомобил и да обикалят страната с него.  Председател на БАТУК е Министър-председателят и министър на Външните работи и Изповеданията Никола Мушанов, а подпредседател – инж. Владимир Каракашов, директор на Франко-Белгийската банка и Балканската банка.  Известно е, че Цар Фердинанд е имал особена слабост към автомобилите, тъй като те го спасявали от ездата, в която не се чувствал сигурен. Затова Царят поддържал елитен автомобилен парк. Цар Борис също се увличал по всякаква техника, в това число и автомобили, които обичал да управлява сам. Но най-големият ентусиаст по автомобилизъм в царското семейство бил Княз Кирил Преславски, бихем и любител на забавленията. Той бил неразделен със своя Пакард, който винаги управлявал сам и това му навличало гнева на баща му и затруднявало охраната. Българският царски автомобилен клуб бил във връзка с английския Кралския автомобилен клуб – един от най изисканите клубове на лондонската Пал Мал.

Колоездачни клубове. В края на XIX век,  заедно с останалите културни и материални придобивки, в България се появяват и първите велосипеди, закупени от авантюристично настроени, богати младежи, по време на следването им в университетите на тогавашните Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Появата на първите велосипеди в страната ни е предизвиквала невероятен фурор навсякъде по градовете и селата. Първите велосипедисти са имали ореолна безумно смели натури, а също така им се носела славата, на атлети - с чувство за равновесие като на цирковите акробати. На 3 януари 1889 г. е създаден Софийски бициклетически клуб с 16 членове, повечето от които германци. Затова и първият му устав е отпечатан и на немски. През март 1899 г. членовете на клуба са вече 78 и това кара настоятелството да "ходатайства пред общината за едно градско място за велодром и павилион до него". Пак с протекции от колоездачното дружество кметството прави и "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края на градския район". През 1898 година се появява и Пловдивското Колоездачно Дружество „Цар Симеон”.  През 1905 г., тогавашният кмет на града - Христо Милев осигурява място за построяване на колодрум край Станимашко шосе. Чак през 1932 г. започва строителството на модерен колодрум с бетонна писта и трибуни. На 16. 04. 1939 г. официално се открива спортното съоръжение и бива наречено на името на клуба – “Цар Симеон”. На 3 август 1902 г. в Русе е основан Българския колоездачен съюз,  а за първи председател на Управителния му съвет е избран полк. Георги Вазов.

Официалното откриване на софийският велодром става на 15 август 1900 г. с "големи надпреварвания". Стичат се не само софийски, но и провинциални велосипедисти. Те се съревновават в дисциплини като: церемониална езда, по време на която музиката свири "Колоездачна песен"; надпреварване за спомен; бавна езда на 200 метра; велосипедни игри за всички желаещи; надпреварване за рекорд на България за 1900 г. на 1609 метра. Първият истински колодрум за онова време в България обаче е построен в столицата. През 1908 г. е отпуснато "място от около 20 декара зад Александровската болница, край шосето за село Княжево". На него през 1911-а е построена елипсовидна писта с дължина 333 метра. Виражите са малки, но позволяват провеждане на състезания и там дори е организиран национален колоездачен събор. Балканската война спира усъвършенстването на този колодрум, а през 1912-а построеният вътре временен павилион-бюфет е разрушен от складираните в него взривни материали на Македоно-одринското опълчение... На 3 януари 1922 г сп. "Български колоездач" пуска следната дописка: "Българското съюзно колоездачно дружество е получило от Столичния Градско Общински съвет 60 декара место в Борисовата градина, в местността "Пустинята", в замяна на отнетия му колодрум. Интересно е в случая да се отбележи, че комунистическите съветници гласуват против отпускане на това място, като смятали колоездачното дружество за буржоазно занимание. Управата на софийското колоездачно дружество е амбицирана да направи модерен колодрум с бетонна писта заради Балканиадата през 1931 г. За целта "са откупени специални планове и детайлни чертежи от знаменития капацитет на колодруми - парижкия архитект Ламберг". Съществена парична подкрепа оказва Българският олимпийски комитет, едно рамо удря и тогавашният министър на войната ген. Кисьов. В крайна сметка столицата се сдобива с "колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от напредналите държави в Европа". Спазени са изискванията дължината на циментовата елипса да е 333 м. Ширината на трасето е 6,60 м, а наклонът на виражите - 38 градуса. Цялата бетонна конструкция лежи върху здрави бетонни колони. За отбелязване е, че само циментовата писта струва около 1,5 млн. лева. Така между 27 септември и и 4 октомври 1931 г. Балканиадата се провежда върху едно наистина свръхмодерно за времето си съоръжение. Освен български, участват и колоездачи от Гърция и Югославия, но нашите са ненадминати и печелят всички титли. И това е напълно логично, защото по това време у нас има 37 колодрума, в Югославия - 2, а в Гърция - нито един. В следващите години към колодрума се построяват и прилежащите помещения - съблекални, бани, ремонтни работилници, складове, павилиони. До Втората световна война на съоръжението се провеждат няколко държавни първенства и много международни състезания.

Български ловно-стрелчески клуб „Сокол” е основан през 1890г. Той обеднинява любителите на лова – висши офицери, дипломати, индустриалци. Цар Фердинанд е бил ловец, но това негово хоби е на второ място, след увлечението му по естествена история и ентомология. Цар Борис III е бил страстен ловец. Придворният ловджия Петър Котев е бил сред най-блиските му приближени. Същият е убит при неуспешния атентат срещу Царя в Арабаконак през 1925г.  Ловните хижи в Овнарско и Саръ-гьол и дворците Кричим и Царска бистрица са пълни с ловни трофеи на двамата царе и княз Кирил, някои от които са печелили международни награди.

Руски клуб. Всъщност по-коректно е да се говори за руски емигрантски организации. Руската емиграция в България има няколко вълни, най-мощната от които са белогвардейците на Деникин и Врангел, които емигрират след революцията от 1917г. Руските емигранти са многобройни, в голямата си част аристократи, някои от тях стоят високо в благородническата и военна йерархия на царска Русия. Те създават много организации по различни признаци – възпитаници на учебни заведения, землячески, професионални, ветерански, казашки и други съюзи. Известни са Руските Императорски балове, които белоемигрантите аристократи организират във Военния клуб.

Английска беседа – кръг от английски възпитаници и англофили като Буров, Мушанов, Гешов, Малинов, Ляпчев и др. Няма данни за членовете на клуба и дейността му.

Българско инженерно – архитектурно дружество (БИАД) – професионална организация на инженери, архитекти, строителни предприемачи и научно-техническата интелигенция

Дом на културата и изкуствата – луксозна сграда на ъгъла на Раковска и Граф Игнатиев, в която се правят изложби, литературни четения и различни чествания. Събира творческия и културен елит.
Сред другите организации, които си струва да споменем са Чиновническото дружество със сграда на "Цар Освободител" 6, създаденият през 1896г. от чуждестранни дипломати Софийски тенис клуб, Клубът Турнферайн - по-късно Кегел клуб, отразяващ модата на кегелбана.

В годините след Освобождението появяват и първите литературни салони у нас. Понятието „литературен салон” е доста условно. Може би по-точно е да говорим за светски салон. Става дума за фиксиран ден и час (jour fixe), когато  високопоставена дама дава прием в дома си за ограничен кръг поканени. Салоните са запазена марка на придворните дами, съпругите на водещите политици и индустриалци, които живеят в богати и красиви домове и разполагат с огромни салони за гости. Тези частни салони скоро се превръщат в най-модните и обсъждани средища на култура, изкуство, политически интриги, парвенюшки блясък и светска суета. Може би най- прочут  е салона на г-жа  Султана х. Миночвич – генерал Рачо Петрова – придворна дама на княгиня Клементина, съпруга на началника на ГЩ ген. Петров и дъщеря на крупния добруджански земевладелец - милионер д-р Пандели х. Минчович. Домът и се намирал на ул. Шипка срещу докторската градина. В европейския по обзавеждане и дух салон на Султана Р.Петрова в събота привечер се събират любители на изящното слово и музиката, споделят се весели случки от придворния живот, правят се литературни четения. Тук идват Кирил Христов, Симеон Радев, сръбският поет Йован Дучич, чужденци-дипломати.

Друг известен салон е на  Мария Петрова-Чомакова, придворна дама, внучка на д-р Стоян Чомаков и сестра на дипломата Стоян Петров-Чомаков.  Намирал се е на ул. „Евлоги Георгиев" Тук идват дипломати, учени, творци на художествената интелигенция, водят се дискусии по въпроси на изкуството, за еманципацията на жената.

Домът на Мара Белчева – придворна дама и съпруга на министър Христо Белчев,  също се превръща в своеобразен литературен салон. Тя е сред открояващите се интелектуалки в културния живот на София. В дома й идват Пенчо Славейков и представителите на кръга Мисъл, Вл. Василев, Б. Пенев, К. Христов и др.

Духовна аура и изтънченост излъчва и домът на французойката Маргарит Стойчева, омъжена за българин. Самата тя пианистка, устройва забележителни музикални вечери, на които присъстват и видни творци на словото.

Светски салони устройват и съпругата на първия министър председател Тодор Бурмов – Мария Золотович – Бурмова, съпругата на Григор Начович, Екатерина Каравелова – жена на Петко Каравелов, актрисата Адрияна Будевска, Лидия Шишманова - съпруга на проф. Иван Шиманов   и др.

Освен в затворените само за членове клубове и светски салони, българският елит редовно се събира в някои заведения, които въпреки че са обществено достъпни, поради своя лукс и високи цени си остават запазени за висшите обществени кръгове. Няма как в този материал да  опишем всички тях, но ще споменем само най-изисканите. Безспорно първенството е на грандхотелите Панах, Юнион Палас и България.
   
Техните луксозни и просторни салони се използват за галавечери, балове, тържества и организирани сбирки на различни организации. Ще бъде интересно да цитираме един справочник за офицерите от Софийския гарнизон от края на 20-те години.. Известно е, че офицерите се подчиняват на строги обществени правила и са длъжни да бъдат за пример и да пазят честта на мундира. Затова за тях не е допустимо да посещават заведения със съмнителна слава – длъжни са да се появяват само в изискани места. Затова списъкът с местата, позволени на офицерите съдържа най-реномираните столични заведения:

Военния клуб - бул Цар Освободител

Гранд хотел Панах – бул. Дондуков

Гранд хотел Юнион Палас – пл.Александър І
Гранд хотел България - ул. Левски
Градско казино - градската градина
Зимна градина - ул.Леге
Балабанов - ул Раковска
Славянска беседа - ул Раковска и Славянска
Балкан - ул Триадица
Средна гора - ул Раковска
Батемберг - ул Цар Калоян
Торино -ул Леге
Ловен парк - кв Лозенец
Бюфета на Борисовата градина - Бор.Градина
Елит -бул Дондуков
Адамов - ул Цар Симеон
Алказар - бул цар Освободител
Зимна градина - ул Кн. Клементина
Паризиана - ул Позитано
Император Диле - бул Мария-Луиза
Сплендид -ул Сердика
Сплендид Палас -ул Триадица
Сан Суси - ул Цар Освободител
Роза -бул Дондуков
Цар Освободител -бул Цар Освободител
Морска сирена - бул Мария Луиза

Театри:
Народен театър

В старото здание на днешната Славянска беседа се даваха доста редовно театрални спектакли.

В Градската градина, която тогава цяла беше оградена с тежка, висока два и половина метра желязна ограда, се организираха в неделни дни от различни организации градински увеселения. Тук общуването беше съвсем неофициално, свиреха един или два оркестъра, а в казиното, в градината се сервираха напитки и храна на маси. Самата градина се окичваше с гирлянди от книжни фенерчета. Такова градинско увеселение, ако беше вечерно, се обявяваше за „венецианска вечер”. Когато обаче такова увеселение трябваше да бъде поставено на „високо равнище”, то биваше афиширано не като градинско увеселение, а се назоваваше „бал шампетър” т.е. „полски бял”. За автентичността на „високото равнище” на такъв „бал шампетър”, трябваше някое голямо благотворително дружество или даже самата княгиня да носи отговорността чрез „покровителството” си.

Очертаваше се и една така да се каже „аристокрация”, която претендираше да бъде на известна дистанция спрямо обикновените граждани. Понеже потомствено благородство нямахме, това странящо от връзки с когото и да е общество, се състоеше главно от няколко семейства на политически силните – от правителството и опозицията и някои семейства на висши военни и висши чиновници. С този, тъй да се каже първи екип имаха постоянен допир и някои по-изтъкнати интелектуалци, дейци на стопанския живот и семействата на висши държавни служители и офицери.

За най-голяма чест а същевременно и за най-сигурен критерий за принадлежност към „висшето” общество се считаше членуването в Юнион клуб. Достъпът в този клуб беше труден. Това беше строго затворено общество, съставено от най-изтъкнатите чужденци, главно дипломати, живущи в София, и от българска страна – от най-претенциозните по ранг в обществото български семейства. Членуването изискваше кандидатът да бъде представен от двама „кръстници” и подложен на балотаж. По своя замисъл, клубът бе учреден от елитни български политици и от чужди дипломати, за да бъде съединително звено помежду им – и оттам името му „Юнион клуб”, т.е. „Клуб на обединението”.

В категорията забави и инициативи на висшето общество спадаха баловете на дружество „Червен кръст”, председателствувано след 1908г. от царица Елеонора; вечерите на членовете на Юнион клуб в неделя, когато можеха да бъдат канени и гости; както и „гала-вечерите”, които се даваха от наши видни семейства, вече с претенции за светски елит, които благодарение на общественото си и материално положение имаха представителни къщи с добре обзаведени салони; това бяха по онова време домовете на Иван Евстратиев Гешов, Рачо Петров, Стоян Данев, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Петрови-Чомакови и др."