Дворцова свита

*

Никола Карастоянов – гравьор и печатар (1778-1874)

Анастас Николов Карастоянов (1822 – 1880)

Иван Анастасов Карастоянов (1853 – 1922),

Димитър Анастасов Карастоянов (1856 – 1919)

Богдан (Бончо) Димитров Карастоянов (1899 – 1962) = Божидар?

* 

Никола Карастоянов от Самоков е представител на самоковската кножовната и художествена школа През 1828г. заедно с Неофит Рилски той отваря първата българска печатница. В България дебютът на репортажната снимка е дело на неговият син - Анастас Карастоянов, първия от знаменитата фамилия, който през 1876 г. хваща в обектива си учение на курсанти от Белградската артилерийска школа. Преди това той едва ли е мислил, че от печатарската преса в Самоков на баща си Никола Карстоянов, на която заедно с братята си Сотир и Владимир умело щамповат и украсява книги, ще прехвърли страстта си към новия за времето си занаят - фотографията. Неговите панорамни снимки на сръбската столица от онова време имат висока антикварна стойност за любителите на черно-белите изображения. Най-ранният портрет на Стефан Караджа, пазен в архива на Феликс Каниц в БАН, също е направен от родоначалника на фотографите Карастоянови. Честите му срещи с Левски през 1867 г. в Белград пък оставят за идните поколения 3 от запазените досега 7 фотографии на Апостола. Нищо чудно, че тази възрожденска искра пламти и у следващите две поколения в рода Карастоянови, които остават верни на занаята на Анастас. Една случайност поставя през 1862 г. началото на новото начинание на Анастас Карастоянов, който дотогава е печатар. При едно от пътуванията си до сръбската столица за закупуване на материали за печатницата на баща си Анастас става жертва на избухналия антитурски бунт в Белград и остава без пари.

Срещата му с тогавашния хофмаршал на княз Михаил Обренович - Анастас Йованович - му отваря очите за фотографията. Придворният управител му помага да се утвърди като дворцов фотограф и следващите 18 години талантливият българин увековечава в снимки битието на княжеското семейство. За да не се натрапва представката "Кара" във фамилното му име в смутните години на управлението на монарха, новият майстор зад обектива се подписва като Анастас Н. Стоянович. Познанството на фотографа с участниците в Българската легияму помага да запечата за поколенията техните образи. Пред обектива му застават Панайот Хитов, Любен Каравелов, Ангел Кънчев в типично четническо облекло.

След смъртта на княза наследникът му Милан в кадетска униформа си прави снимки в популярния тогава формат "визит-карта". Те били особено важни за представянето на младите господа в обществото. След избухването на Освободителната война Карастоянов се връща в България със семейството си в Свищов и с времето увлича и синовете си Димитър и Иван във вихъра на моментното изкуство. Те специализират в Париж и Лондон и след смъртта на баща си поемат ателието му в следващите 16 години. Основаните по-късно от тях две отделни ателиета в София се превръщат в предпочитани места за среща на тогавашния интелектуален и политически елит.

Брат му Димитър също не е спокойна натура. По време на Стамболовия режим изпада в немилост и 4 години живее в Пловдив. Княз Фердинанд се опитва да го спечели за каузите си в политиката чрез примамливи предложения за портрети на царското семейство, но неуспешно. Като резултат Димитър Карастоянов е временно въдворен в Бачковския манастир за "обида на величеството".  Той е един от първите военни кореспонденти през Балканската война. Неговият фотоапарат бил снабден с телеобектив, рядкост за времето си. Неговите фотографии от първия боен полет обикалят света в изданията на "Дейли мирър", "Илюстрестед Лондон нюз" и френския "Илюстрасион". Все пак Димитър не изоставя и портретната фотография. Пред обектива му се разполагат удобно Иван Вазов, Тодор Г. Влайков, Константин Иречек.  Традицията в рода продължава синът на Димитър - Бончо. Той наследява усета на баща си и чичо си към точното и изчистено изображение и фотографиите му достигат до европейския и световния печат.

За да не се създават неудобни ситуации, на фотосеансите били канени и съпругите на ентусиастите - почитатели на голото женско тяло. Случвало се и законните половинки на майсторите на камерата да се разголят пред обектива. Тези естетски разкрития на дамския финес достигат до публика в редовните изложби на клуба от края на 30-те и началото на 40-те години. Те се радват на изключителен успех сред публиката. Дори корифеите от най-престижния тогава Загребски салон по художествена фотография оценяват високо постиженията на българския майстор на моментната илюзия.  Бончо Карастоянов е един от първите, които правят цветни снимки на плаки "Люмиер ауто хром". Камерата също го изкушава и от началото на 50-те години до края на живота си работи в "Българска кинематография" като оператор.