Дворцова свита

Славчо Петров 

Придворният сладкар на цар Борис III

*1918 Славиня+1995 София

Роден на 8 март 1918 г. в с. Славиня, Царибродско, Славчо Петров бил подгонен от фамилната беднотия и отрано научил сладкарския занаят. Първо чиракувал в Пирот, а по-късно и при известния белградски сладкар Живкович. 19-годишен избягал в България, където се надявал да намери по-лесно препитание. Така през 1937 г. царибродчанинът се озовал в София без дом, без роднини и без пукната пара.
Годините след Ньойския договор за България също били трудни. София била залята от емигранти, търсещи работа. Славчо се записал в бюрото за бежанците от Западните покрайнини. Късметът му се усмихнал, когато собственикът на сладкарница "Охрид" - известният майстор-сладкар Климент Пасков, го взел за чирак Много бързо обаче станало ясно, че Славчо е роден талант и реномираните сладкарници като "Савоя" започнали да търсят неговите пасти и торти. Когато научил, че царският сладкар Тодор Кулеков е починал и че ще има конкурс, царибродчанинът решил да кандидатства.
Конкуренцията била жестока. Затова Славчо решил, че може да спечели само с "идейно" решение. За конкурса изработил сладък символ на властта, за който по-късно си спомнял: "Моята корона от захар блестеше неповторима на витрината на сладкарница "Савоя". Поставена върху червено кадифе, короната изглеждала като истинска - златна, обсипана с диаманти и скъпоценни камъни, с кръстче в средата. Сладкишът така впечатлил цар Борис III и журито, че Славчо Петров безпроблемно спечелил мястото на придворен сладкар - най-голямата мечта на живота му.
В кухнята на монарха той успял да усвои тънкостите на френското и италианското кулинарно изкуство. В кухнята на двореца Славчо развихрил цялото си въображение и талант. Многократно, след като опитвали вкусотиите на царския сладкар, знатните гости искали и лично да се запознаят с него. Царят обичал да се шегува с някои от тях и им предлагал за край "плодове" по рецептите на Славчо. Веднъж в Чамкория той направил красива купа от захар с  карамелизирани ябълки, портокали, банани
грозде и праскови. На царското семейство гостували чужденци. Като им поднесли купата с плодовете, те не повярвали, че всичко това е направено от българин, и помолили да се запознаят с майстора. Царят наредил да извикат Славчо, който веднага се досетил как да се държи. "Ти, момче, откъде си?", попитал Борис. "От Царство България, Ваше Величество!", гордо отвърнал Славчо пред смаяните погледи на гостите.  Най-силното впечатление, което монархът оставил у сладкаря, било това, че възприемал обикновените хора като най-близки. По същия начин царят се държал и с българите в Цариброд, с които се срещал на местната гара, излизайки преоблечен като машинист или в някое от кафенетата, където гражданите въодушевено пляскали с ръце: "Ето го царя! Ето го царя!"
След смъртта на Борис III на 28 август 1943 г. Славчо Петров продължил да работи в двореца. Завинаги запомнил достойното поведение на царица Йоанна и думите й, че човек трябва да приема горчивите чаши на съдбата безропотно и да върви напред.
Освен като майстор-сладкар Славчо се проявил и като самодеен художник, и дори като автор, сценарист и режисьор на пиесата "Съседи", писана специално за царица Йоанна. Когато в края на 1946 г. комунистическите власти накарали царското семейство да напусне България, Славчо Петров напълнил една кутия със сухи сладки  за "сбогом" с царицата-майка. Те така и не стигнали до царското семейство - милиционерите обградили с кордон перона, от който тръгвал влакът с Йоанна, и изсипали сладките на земята.
Половин век по-късно царският сладкар отново я видял на българска земя при посещението й в София. Срещата се оказала последна и за двамата. Обратът в живота
на Славчо Петров настъпил след 1946 г. Дълго време той нямал работа, гонели го заради службата му при царското семейство. По-късно сладкарят работил в хранително-вкусовите кооперации "Искър" и "Христо Ников". През 1995 г. и Славчо, и съпругата му Радка починали. През 1972г. спечелил международно кулинарно изложение с уникалното си захарно релефно пано „Красотата на България”. Зденка Тодорова отделя за живота и делата на Славчо Петров половината от книгата си "Ябълка в килия".

/източник: в-к Новинар, Мая Любомирска/