Дворцова свита

Подредба - по азбучен ред на фамилните имена: 

Богданов, поручик Димитър Георгиев (1882-) Роден в Чепеларе. Завършва ВНВУ през 1909г. Служи в Лейбгвардейския полк. Възпитател на принц Кирил.

Василий митрополит Доростоло-Червенски (Васил Михайлов) (1847 – 1927) Следва богословие на о. Халки и философия в Хайделберг. Пт 1898 е митрополит. Поверено му е духовното възпитание на княз Борис
Ватев, Иван Вътев - Интендант на цивилната листа на Цар Борис III през 20-те и 30-те г. на XX в. Брат на генерал Атанас Ватев 

Генчев, майор Димитър – Офицер о.з., герой от Първата световна война. След войната минава в запаса и е назначен на дворцова служба - инспектор на царските дворци (1920-1938). Разстрелян от т.нар. „Народен съд”, заедно  с регнтите, министрите, депутатите  и царските съветници Лулчев и Севов.

Димитров,  Иван - дворцов художник. Създава стотици портрети на членове на княжеския двор, на всички бивши председатели на Народното събрание, на министри и общественици.

Добрович, Страшимир (1856-1943) Завършва право във Виена. Служи при княз Александър Батенберг (1881-1886), от 1893 в продължение на 28 г. е началник на концеларията и тайния кабинет на Цар Фрединанд и канцлер на българските ордени. След това до смъртта си е съветник на Цар Борис III

Драндар, Антон Георгиев *1837 Велес + 1925 София Деец на револщционното движение, познат на Г.С. Раковски. Син на х Георги Драндар от Велес – възрожденски деец и револщционер. Завършил във Виена. Член на окръжния съд в София, началник Отдела за печата в Министерство на външните работи, кореспондент на “Ройтерс” за България. Секретар на царица Елеонора. Началник на дворцовата канцелария . Сина му Владимир Драндар е началник на канцеларията на Цар Борис III.
Дригалски, ген. Август фон – началник на Източнорумелийската милиция. От полско-пруския благороднически род Дригалски. От същият  род е полярният изследовател – пътешественик Ерих фон Дригалски, генералът от руската армия и военен писател Алберт фон Дригалски и др.

Йорданов,  д-р Иван – придворен лекар на Цар Фердинанд.  В ръцете му издъхва Царица Елеонора. Племенник е на Алеко Богориди.

Петев, Полк. Васил – Участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. Началник на ВНВУ. Член на военната свита на княз Фердинанд (1896). Военен възпитател на престолонаследника княз Борис. Женен за Неда Б. Папазоглу от казанлъшки род на розотърговци. Дъщеря им Евдокия е омъжена за проф. Богдан Филов. Къщата му е по проект на придворния арх. Грюнангер.

Станишев, Константин Наков *1840 Кукуш +1900 Кукуш. Обществен деец и просветител, член на БАН. Завърпва физика в Одеса. Познава Раковски. Директор на Императорския лицей в Москва.Участник в Руско-турската война 1877/78. Работи в канцеларията на Временното руско управление в България, през 1879 е вицегубернатор на Видин  и  директор на финансите.

Станишеви – видна фамилия от Кукуш. Представители: Чорбаджи Нако Станишев. Сина му Константин Станишев. Проф. Ал. Станишев – хирург, светило в медицината, министър на вътрешните работи в правителството на Ив. Багрянов. Осъден на смърт от т.нар. „Народен съд”. В нощта на 02.февруари 1945г. комунистите закарват при яма от паднала авиобомба на софийските гробища над 100 души от българския висок елит – регенти, министри, депутати, царски съветници. Разстрелват ги един по един, като принуждават проф. Станишев да удостоверява смъртта на разстеляните. Последен убиват него.  Още за К.Н.Станишев и рода му

Стоянов, ген. Алекси Стоянов - Флигел-адщтант последователно на Цар Фердинанд и Цар Борис III. Роден в Прилеп през 1868г. Завършва първият випуск на Военното училище. Служи в двореца до 1919г.

Стоянов, Андрей (А. С. Тръпков) *1838, Воден +1910, Русия. Вицегубернатор на Варна и губернатор на Видин, депутат в Учредителното народно събрание (1879). Изселва се в Русия при семейството си. Жена му е полякиня.

Търновалийски, о. Йосиф (1915-1992) - капелан на Цар Фердинанд в Словакия. Роден в село Калъчлий (днес квартал Генерал Николаево на град Раковски), съвсем млад постъпва в ордена на капуцините, действащи още от 1840 сред павликяните в района на Пловдив. След завършването на орденското си образование в Тирол, немско-говорящия регион в Северна Италия, в края на 40-те години на 20-ти век работи в главната католическа енория на София към катедралата „Свети Йосиф”. Когато през 1941 г. дотогавашният капелан на бившия монарх в изгнание монс. Иван Романов е назначен за епископ на Софийско-пловдивския викариат, посочил на царя като свой достоен приемник младият отец, тогава известен като „брат Зенон”.  Името му не се харесало на Фердинанд и се наложило свещеникът да се преименува на „Йосиф Антоний”. Останал при царя в резиденцията му в Словакия през по-голямата част от Втората световна война, свидетел на изрядното благочестие на стария цар. Бил освободен от длъжност след като царят се преместил в родовото имение в Кобург. Йосиф Търновалийски е последния ефемерий на бившия цар Фердинанд.С големи премеждия успял да се добере до генералната квартира на отците капуцини в Рим, където му било поверено управлението на орденския исторически музей. През следващите години издава няколко научни изследвания в областта на историята на францисканците и превежда религиозни книги на български, между които тъй наречения Немски ръкописен  катехизис. След 1989г.о.Йосиф се завръща в България и се включва в дейността на Католическата църква. През 1992г Отец Йосиф Антоний Търновалийски загива при автомобилна катастрофа на магистрала Тракия, заедно с още трима католически свещеници.

Шауфелбергер, Констан – възпитетел на княз Борис и преподавател по френски. Остава в двореца до края на Първата световна война.