ген. Рачо Петров, жена му Султана и нейния баща П. Хаджиминчович
Петров, Рачо (Р. П. Стоянов)
Роден: 19.02.1861 в Шумен.
Образование: Завършва четирикласно училище в Шумен. Учител 1876-1878. Завършва Първи випуск на Военното училище в София - (1878-1879) и Николаевската военна академия в Санкт-Петербург (1880-1883).
Военна служба:
1878 - Служи в "команда на волноопределяющите се" в Пловдив;
12.07.1878-10.5.1879 - Военно училище в София;
1879 - 19-а Шуменска дружина;
1880 - 11-а Орханийска дружина;
10.1880-04.1883 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербутг;
05.1883-09.1883 - практически занятия в Одеския военен окръг;
09.1883 - Командир на рота в 5-а Тетевенска дружина;
1884 - 11-а Орханийска дружина;
24.03.1885 - причислен към Генералния щаб, бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада;
09.09.1885-29.04.1887 - Временен началник на Главната квартира с Щаба на армията, след демобилизацията - титулярен началник на Щаба на войската (Генералния щаб);
28.01.1887-01.07.1887 - Началник на Военното училище;
02.1887 - началник на Източния отряд в Русе, ръководи Военнополевия съд, осъдил на смърт разбунтувалите се офицери;
29.06.1887-20.08.1887 - Военен министър;
23.10.1887-15.04.1894 - Началник на Щаба на армията и почетен флигел адютант на княз Фердинанд;
1888-1891 - Основател и главен редактор на "Военен журнал";
05.06.1891-02.11.1891 - Началник на Военното училище;
15.04.1894-17.11.1896 - Военен министър;
17.11.1896-1912 - В запас. Народен представител в 11-то (1901) и 12-то(1903-1908) ОНС. Министър на вътрешните работи (27.11.1900-09.01.1901). Министър председател, Министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и вероизповеданията (09.01.1901-19.02.1901). Министър председател и Министър на външните работи и вероизповеданията (05.05.1903-22.10.1906);
1912-1913 - Комендант на Тъново-Сейменския укрепен пункт, после причислен към Главната квартира;
12.06.1913-20.08.1913 - Командир на 3-та армия;
12.1915-1918 - Генерал-губернатор на Македонската военно-инспекционна област;
1916 - причислен към Щаба на Действащата армия;
12.05.1917 - В запаса по собствено желание;
1920 - Осъден на 75 години затвор;
1924 - Амнистиран.
Офицерски звания:
30.08.1878 - Прапоршчик;
10.05.1879 - Подпоручик;
24.03.1882 - Поручик;
24.03.1885 - Капитан;
01.01.1886 - Майор;
02.08.1888 - Подполковник;
02.08.1891 - Полковник;
17.11.1896 - Генерал-майор;
02.08.1913 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.
Умира: 22.01.1942 в гара Белово-Пазарджишко.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен;
Орден "Св. Александър" 3-та степен с мечове по средата, 2-ра степен с мечове отгоре, 1-ва степен без мечове;
Златен орден "За заслуга";
Турски орден "Меджидие" 1-ва степен;
Турски орден "Османие" 1-ва степен;
Руски орден "Св. Анна" 1-ва степен;
Германски орден "Короната" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степенл
Автор:
"Записки по военна топография. Лекции, четени в старшия курс на Военното училище" – 1888
(източник: Dibo / Бойна слава)
***
Султана Рачо Петрова
По баща Панталеева Хаджиминчович е родена през 1869 г. в Тулча. До Освобождението Султана учи във френския пансион в Букурещ. Там румънската кралица Кармен Силва забелязва вокалните й дарби и иска да я изпрати в Париж на свои разноски, за да учи пеене. Баща й обаче държи да се завърнат в освободена България, тъй като децата му още не знаят български. През юли 1885 г. се преместват в София. Идвайки от добре уредената Тулча, 16-годишната Султана се разплаква, защото намира София за мръсно, вонящо и кално село. Улиците са в ровове и трапове, а къщите - истински курници. Разочарованието й е огромно, скуката я наляга, тъй като по онова време градът не предлага кой знае какви увеселения и емоции. Дамите от сой се броят на пръсти и едва ли не се води бой кой да се ожени за тях. В пищната Султана се влюбва 24-годишният началник-щаб на армията Рачо Петров. Той е толкова смел, дързък и решителен в ухажванията, че Султана бяга с него в дома на братовчедка си Марица генерал Иванова и на следващия ден се венчават. Сватбата им е през лятото на 1887 г. Но идването на княз Фердинанд в България прекратява сватбеното им пътешествие във Виена.
Изключително красива, Султана е била доста властна и с тежък характер жена. Истината е, че тя доста е надскочила съвременничките си по интелект и полет на духа. Тя разчупва стериотипите за неравенство между половете след Освобождението. И е първата, която въвежда у нас модата на частните салони и соарета. Урежда ги в дома си на ул. "Шипка". Така събира държавния и интелектуалния елит на България. Султана е авторка на книги. Говори се, че князът й правел щедри подаръци. Един от тях стои и до днес като доказателство в центъра на Варна. Разкошната къща с кокетни арки и забулени с пердета прозорчета сега се намира между Двореца на културата и Морската градина. Известна е като къщата на Султана Рачо Петрова. Бракът на Султана и Рачо Петрови не върви и през 1919 г. те се развеждат. До 1918 г. Рачо е генерал-губернатор на Македония. През 1931 г. Рачо завежда дело срещу Султана и иска тя да се откаже от името му, защото го била осквернила в спомените си. Искът е отхвърлен.
В края на живота си Султана е вкарана в концлагера "Гонда вода" през април 1944 г. Причината е дъщеря й Влада Карастоянова, която от Би Би Си заклеймява съюза ни с хитлеристка Германия. Султана умира през 1946 г.
Полк. Благой Рачев Петров – синът на Султана и Рачо е офицер, временен комендант на Лозенград.
**
д-р Панталей Хаджиминчович
От знатен търновски род. Завършва медицина в Париж и работи в турския военен флот. Майка й е от стара фамилия от Жеравна, преселена в Румъния. Тя и близките й се установяват в Тулча. След брака с д-р Хаджиминович, семейството живее в Тулча, където имат много поземлени имоти. Г-жа Хаджиминочвич умира скоро - само на 27 години. Докторът остава в Тулча, за да е до трите си деца. След освобождението на Варна е един от първите губернатори на града.
