Дворцова свита

. 

Не разполагаме със снимка и подробна биография на Светослав Тъпчилещов. Той е представител на един от най-забележителните и заслужили възрожденски родове. Затова поместваме историята на Тъпчилещови

История на рода Тъпчилещови  

Дядо Петко бил умен и практичен човек. Такава била и жена му. Тя съумяла да спази, па и да увеличи оставените пари и да упъти в бурния живот малолетните синове. Тя ги постоянно съветвала и особено обичала - нещо лесно обяснимо - най-малкия, Никола. Под нейното мъдро ръководство двамата сина Христо и Никола станали после прочути търговци и видни народни дейци. Родителите били почти неграмотни, каквито били и всички тогаз в Калофер, пък и Христо и Стоян се учили само в килиите. Но родителите предали казаните добри качества и на синовете. Кога останала веч вдовица, баба Дода добре разбрала каква мъчна задача и предстои и се приготвила да действа енергично и тактично. Тя дала половината от оставения от дяда Петка капитал на най-големия син Христа да търгува под нейно ръководство, с част от печалбата да се покриват къщните разноски, а другото да се прилага към капитала. Христо и Стоян се занимавали с абаджилък: купували от Казанлък и от Калофер шаяци, лете ги изшивали на дрехи и през есента ги изпращали в Цариград, а сетне почнали и сами да ги за насят там. Никола пък предял на хурка, продавал вино и ракия и сегиз-тогиз ходел в килиите да учи часослов и псалтир - като все тьжел за милия си баща. Разбира се, всички работели общо. След 4 години баба Дода дала на тримата сина съдружници 3/4 от капитала, да работят пак на същите гореказани условия. Най-сетне след други две години, когато Христо и Стоян станали още по-възрастни и по-опитни, тя им дала целия капитал. Те работили още 2 години и, като си направили сметка, намерили, че за изтеклите 8 години капиталът им бил нарасъл до 25 732 гроша. От тези пари - бележи дядо Никола Тъпчилещов - Христо поискал да вземе 7000 гр., защото бил повече работил за съдружието. От това се породило малък раздор, който баба Дода лесно премахнала. Тя казвала на Христа: "Синко, слугувай сега, та да ти го върнат братята на старост!"...l В 1831 г. Стоян отишъл в Цариград, а Христо и Никола останали в Калофер. Христо - бележи пак недоволно дядо Никола Тъпчилещов - третирал най-малкия си брат строго, кат обаща. Кога Никола навършил 10 години, Христо му купил едно магаре без опашка, като по-евтино - и 3 1/2 години наред Никола ходил в гората за дърва дваж на ден, а в малкото свободно време продавал в дюкяна едно-друго на циганите. Циганската махала била близо до тях, на хълма на Маричковата нива. Кога Никола станал 14-годишен и понаякнал и като рано се връщал от гората, Христо му взел и друго магаре - на Криви Коя (този бил куц), та с него Никола ходил за дърва: две магарета дърва закарвал у дома си и едно - на Криви Коя. Това траяло цяла година. Но междутова Никола от десетата си година изучвал и абаджилък, та летеповече нагледвал шивачите, а зиме карал дърва. Кога навършил 15 години, купили му един вол и друг имало у тях, та сега почнал да ходи в гората за дърва с кола и да оре и да сее колкото за вкъщи. Мъчно му било това, но нали бил съдружиик с братята си, трябвало и той да работи като тях - но за него по-добра работа нямало. Това, обаче, траяло малко, защото Никола се оплакал на майка си, и тя убедила Христа, та продали воловете, а на Никола намерили по-добра работа: кога Христо се оженил, взел наследство една запустяла тепавица. Като т:ьргувал с шаяци, той я притегнал и направил да работи, и Никола останал да я пази и да развива и свивасам тежки топове шаяци по 80-90 лакта единият. Стоян продавал дрехи в Цариград.

В 1837 г. Стоян умрял в Цариград. Тогаз Христо отишъл там, разпродал за 6 месеца всичката стока, прибрал парите и се върнал в Калофер. Капиталът вече бил нарасъл до 82 300 гр.

На 1 май 1847 Христо и Никола се разделили. На последния се паднали 185 320 гр. Сега вече всеки брат почнал да работи самостойно. Абаджилъка поизоставили и усилили тьрговията си с други стоки и с други тьрговски операции.

После двамата 6ратя още повече забогатели и се прочули. Те 6или големи родолюбци и съучастници във всяко народополезно дело, в черковния въпрос, при полагане основите на новата 6ългарска черква на Фенер в Цариград 1859 г. и пр. Калоферските чорбаджии и черковно-училищните настоятели за всичко до тях се допитвали и за всичко извършено им съобщавали. До тях се отнасяли за съвет и съдействие и 6ългарите от много 6ългарски градове. Пловдивският мютесариф и Одринският валия не само уважавали двамата братя Тъпчилещови, но и дирели тяхното благоволение за морална подкрепа.

А. Христо П. Тъпчилещов Той 6ил добър, деятелен и умен и на времето си един от най-видните 6ългари търговци в Цариград. Търговската му кантора била в Балкапан-хан. В народните работи той действал с тежката си дума и винаги с прозорливостта си съумявал да се съобрази 6лагоразумно с обстоятелствата, за да се постигнела гонимата цел, да се изтръгне нещо за народа от турците. Природните дарби и придобитата през дълго време практическа мъдрост в живота заместили у този човек липсата на по-голямо образование. Дядо Христо бил добър приятел с паши и везири. Веднъж великият везир Али паша, след като дълго изслушал отвлечените разсъждения на д-р Ст. Чомаков, по които 6ългарите искали да се отделят от гръцката патриаршия, попитал дяда Христа: "А какво е твоето мнение, Христо ефенди?" - Дядо Христо отговорил: "Кесенин азъ тутмак истийорус, садразам ефенди". ("Искаме да хванем устата на кесията велики везирьо.") Колчем цариградските български дейци по черковния или по други въпроси се намирали в утеснение пред турците, те поисквали и мнението на дяда Христа¹. "В Цариград за всички 6ългари от цялата тогава обширна турска империя имаше един ходатай за нуждите пред В. Порта. Това беше дядо Христо П. Тъпчилещов. Него приемаха навред и думата му се слушаше" пише Д. х. Гендов². Дядо Христо дал назаем повече от 300000 гр. за направа на нова1'а 6ългарска черкова на Фенер (Цариград). После великото дело пропаднало, черковата била изоставена и парите пропаднали в 1859. Чак в освободена България Народното събрание дало нещо на наследниците дядови Христови. Дядо Христо имал две къщи в Цариград. Едната - по-старата, както видяхме, той отстъпил да живеят в нея ученици от българското училище на Фенер, като им давал и парична помощ.

Чеда на дяда Христа: Никола, Стоян, Петко, Христина (омъж. за д-р К. Стоилов) и Мария (умряла 15-годишна на 4 срещу 5 април 1861 г.)¹

1. Никола Хр. Тьпчилещов. Учил се в гръцкото търговско училище на о-в Халки. Бил един от видните по-млади българи търговци. През дружествените 1866-1867 и 1872-1873 години той бил касиер на Българското читалище в Цариград. Бил женен за Теофа ну, сестра на Тодор Искрьов Кесяков от Пловдив¹. Негови чеда: Гена (омъж. за д-р Георги д. Золотович), Елена (омъж. за инженер П. Тихолов от Тетевен и живущ в София), и Христо, сега зап. подполковник от кавалерията и също живущ в София. Никола Хр. Тъпчилещов умрял през ноември 1893, спомен от скръб, кога изгорялапарната му мелница в Цариград и претърпял големи материалнизагуби.

Стоян Хр. Тьпчилещов. Също се учил в гръцкото търговско училище на о-в Халки и после - в Марсилия. Умрял в начало на февруари 1896 г.

През юни 1875 г. дядо Христо, възползван от продължената железопътна линия до Пловдив и за да поправи разстроеното си здраве - посети своето мило отечество Калофер, за което бе толкоз много работил. Биде посрещнат с голяма радост и почит от всички - богати и сиромаси. И от конака му направиха голяма чест. Из Калофер той ходеше на кон и подире му вървеше неговият гавазин или пък заптие от конака. В няколко събрания на черковно-училищното настоятелство и на общината той се осветли върху много мъчни въпроси и похвали и насърчи членовете за нова още по-голяма дейност. Тъй също тържествено бе той изпратен за Цариград, като много натъжен се прощаваше със своите съграждани. И наистина, това посещение му беше последното, защото той на 27 октомври, в 3 часа вечерта срещу 28 същата (1875) година, умря в Цариград 68-годишен¹. Веднага на сутринта в къщата му на Фенер се стекли много българи и други инородци да изкажат своите съболезнования. На другия ден 29 същи при опелото в българската черкова на Фенер участвал екзарх Антим, синодните владици и много народ. Пловдивският митрополит Панарет и М. Д. Балабанов държали речи². Тъй като двамата сина на покойния отсъствали (единият бил в Русе, а другият - в Пловдив), то погребението било извършено на 31 октомври. Пак присъствал много народ. Сега реч държал пък П. Р. Славейков^l. Дядо Христо бил закопан в нартиката на новата черкова близо до гробовете на Паисия Пловдивски и Илариона Макариополски, който на 4 юни с. г. бил починал.

Съжалявам, че не мога да кажа нещо повече и документално за този наш виден калоферец и българин родолюбец. Той заслужва обстойна биография. Ценна е неговата обширна и продължителна кореспонденция - aко само е запазена напълно. Вярвам, четя съдържа голям брой писма от видни калоферци и от мнозинадруги из цяло Българско с интересно съдържание за епохата, в която е работил. Както споменах и в предговора на тази книга, син му Петко пази нещо от тази архива, но всъщност какво тя съдържа, неизвестно. И при пренасянето и от Цариград до тук ще се енакърнила. Нека се надяваме, че след кратко време казаната кореспонденция ще види бял свят. Ние веч притежаваме напечатани интересните кореспонденции на Н. Герова, на д-р Ст. Чолакова и др. За мнозина веч български дейци доста се писа, за дяда Христа П. Тъпчилещов твърде малко е казано - и то вече инцидентно из разни книги и вестници и списания. Голяма част от казаното дотук задяда Христа и в начало и за дяда Никола Тъпчилещови извлякох от един стар търговски тефтер, принадлежещ на последния.

Б. Никола П. Тъпчилещов За него - особено за ранните му години - знаем от споменатия преди малко тефтер. Зет му, сега веч покойник, Хр. Д. Павлов, беше ми го дал, та го прегледах. В начало на този тефтер дядо Никола, наистина, нахвърлял някои кратки биографични бележки за себе, за родители и за братя, особено за Христа, при едно настроение. Мислел да напише "Историята" си (сир. биографията си) както сам се изразява - но само започнал. Може би, това му севидяло не тъй лесна работа, или пък тогаз му липсвало нужнотосвободно време. После пък, види се, отказал се от намерението си. Сигурно това са "мемоарите", за които споменува г. д-р ИВ. Д. Шишманов в Бълг. преглед (г. II, кн. VII). Сега наскоро узнах, че и д-р Хр. Н. Тъпчилещов пази подобен тефтер, само че с по-кратки биографични бележки за дяда Никола.

По инициатива на дяда Никола българите в Хамбаря (до Ат мегдан = Иподрома) отворили първоначално училище и черкова в Кум-капия, предградие на Цариград, и после такива училища били отворени и в други предградия в Цариград и в села около него, дето имало българи. В 22 юни 1858 г. начело на новото настояТелство на българската черкова във Фенер застанал дядо Никола. Ферманът за построяване на нова черкова излязъл на 30 септ. 1858 г. Докле да се извади той, много събрания ставали в къщата на дяда Никола на о-в Халки^l - много припкане и молба пред турското правителство. После в основите на почнатата черкова (която, както по-рано се каза, останала неизградена) и дядо Никола вложил взаимнообрзно 300 000 гр., от които и той само част могъл да вземе от българското правителство^l. Дядо Никола бил добър приятел с Неофита Бозвели и Илариона Макариополски. Чрез настояване на споменатото черковно настоятелство Иларион бил ръкоположен владика. От Св. Гора, дето бил заточен, дядо Неофит пише Н. П. Тъпчилещову: "Чада, дерзайтe! Посях го на камък и роди се!"

По-рано - кога говорих за дяда Недялка Бракалов - споменах как станало, че през септември 1858 г. за пръв път, и то чрез съдействие на дяда Никола, били приети българчета за стипендианти във военномедицинското училище в Цариград. Тук ще доразправя сега това: то е интересно в много отношения. Чрез своя приятел Мустафа бея, мюхюрдар на великия везир Рашид паша, Тъпчилещов дал прошение до този последния за важиия въпрос. След 1-2 месеца Мустафа бей обадил Тъпчилещову, че в законодателния съвет (Танзиматдайреси) прошението му срещнало голяма спънка най-вече отдвама члена гърци, но че другите членове и сам председателятне виждали в прошението нищо противозаконно, само че немогли да си обяснят какво значели думите: булгар мuллет (българска народност). Следтова Тъпчилещов изпраnш в конака на председателя и на Мустафа бея по сдин хубав пиротски килим и по едно каче сибирско краве масло. След 2-3 денапредседателят повикал Тъпчилещова и го накарал да му обясни: не било ли все едно урум мuллет (гръцка народност) и булгар миллет. Тъпчилещов му подробно обяснил, че булгар миллет била народност, съвсем различна от гръцката, имала свой език, писмо и книги, на свой език четяла в черковите си и населявала по-голямата част на Европейска Турция. Той добавил, че и сам бил българин, от Калофер, Пловдивски санджак. Всичко това било голяма изненада за председателя. Най-сетне той уверил Тъпчилещова, че въпросът ще се тури в ред. Възрадван много, Тъпчилещов бързо се върнал в Балкапан-хан и разправил всичко на по-видните българи търговци там, които също много се зарадвали. В начало на септември Мустафа бей обадил Тъпчилещову радостната вест, че в благоприятен смисъл на делото била веч направена мазбата (протокол) и изпратена на султана (Абдул Хамида), за да се издадяло нужното ираде (заповед). На 10 септемвритова ираде излязло и чрез особен чиновник било съобщено набългарите, че султанът заповядва на военния министър (Риза паша) да се приемат във военно-медицинското училище стипендиянти 15 българчета. Това било съобщено и в управлението на казаното училище. Българските първенци се зарадвaли от това известие и още повече от факта, че в султанското ираде се споменувaли думите булгар мuллет, и побързaли та избрaли българчета момци, намиращи се в Цариград, па повикaли набързо и други от царството. В определения ден Хр. П. Тъпчилещов, Н. П. Тъпчилещов, д. Ив. Гешоолу и х. Н. Минчоолу ги завели в училището. Ала там българските първенци останали много неприятно изненадани. По-рано ето какво било станало. Щом в училището се получило султанското ираде, трима гърци професори и в същото време членове на смесения патриаршийски съвет веднага отишли разгневени при патриарха и го помолили да настои час по-скоро и най-енергично пред надлежното място да не се приемат българчета в училището. Това патриархът веднага извършил. С какви важни мотнви и интриги бил подкрепил протеста си, не се знае - но от В. Порта му решително отговорили, че султанско ираде назад не се връща. В това като не се успяло, тримата казани гърци професори измъдрили друго нещо: събрaли 20-30 слуги от патриаршията и от разни други владишки конаци гъркомани, цинцари и караманлии и по-рано ги завели в училището да ги прегледа и приеме комисията уж като българчета. След малко там пристигнaли и българсюпе първенци с техните ученици. Те, възмутени от тази гнусна постъпка на гърците, се представили на училищния директор Хайруллахефенди, разяснили му работата и енергично протестиpaли. Директорът бил умен и справедлив човек и отдавна познавал гръцките лукавства. Той лесно решил въпроса. Поискал от българите да му дадат една българска книга. Случайно у едного от тях се намерил един брой от Цариградски вестник. Тогаз директорът повикал неколцина от гръцките кандидатн и ги накарал да четат вестника и да се разговарят с българите. В много стеснително положение се намерили гръцките професори и техните кандидати, които били изпъдени. От представените 15 българчета комисията отхвърлила трима като слаби телесно. Между приетите българчета били и Иван Калчов и Михаил [ Филов от Калофер и Христо Т. Стамболски от Казаилък^l.

Всред залисиите на търговията и много други обществени работи, дядо Никола намирал свободно време да понапише нещичко. Тъйвъв Фотиновото сп. Любословие (т. = г. 2,1846, бр. 17, май, 79 стр.) стихотворението: Ново-народна българска песен е от него. С писмо от 12 май 1871 г. от о-в Хиос той праща П. Р. Славейкову в Цариград описание на този остров. Част от него е напечатана във в. Македония, г. V, бр. 27, от 6 юли с. г., 1871. По-голямата (историческата) част е изоставена. Във в. Право, г. 7, бр. 21 от 31 юли 1872 е напечатана статията Самата истина. Подписан: Един спомоществовател. И тя е от Н. П. Тъпчилещов. Ръкописа и намерих между книжата му. Тя е отговор на една дописка в същия вестник, бр. 20 (от 26 юли с. г.). Напечатана е и във в. Македония, г. VI, бр. 18 от 25 юли 1872 г. С тази статия Тъпчилещов полем:изира с д-р Ст. Чомаков. Също във в. Право, г. 7, бр. 22 от 7 авг. 1872 г. е напечатано прошение от Н. П. Тъпчилещов до Н. Бл. екзарх Антима. Дядо Никола бил писал нсщо и във в. Век (Цариград) на М. Д. Балабанов. .      .

Н. П. Тъпчилещов никога не забравял Калофер. Той приканил всички в Цариград търговци калоферци, та подписали волни помощи за поддържане училищата в Калофер и за съграждане на новото училище. Съставило се и надзирателство от тези търговци, което да надзирава казаните училища, и членовете му се задължили да внасят ежегодно помощи. При все че работата му била постоянно в Цариград, пак понякога през лятото дядо Никола смогвалда прескочи и до Калофер - и при трудното тогаз пътуване (главнопо Черно море, през Бургас) - да нагледа как вървят училища, черкови и други общински работи, да даде някой съвет или упътване, да посети нявгашната тях на скромна къщица и да обиколили Калофер и хубавите му околности - всичко пълно с безчет най-разновидни и мили спомени.

Чеда на Н. П. Тъпчилещов - нapедени по възраст: Христо (роден в Калофер на 12 юни 1653), Стоян (р. на 26 януари1855), Светослав (р. на 25 юли 1956), Олга (р. на 1 февр. 1859 и омъж. после за зап. генерал Златанов), Петко (р. на 4 септ. 1860), Райна (р. на 4 май 1862 и омъж., както видяхме, за Хр. Д. Павлов), Любица (р. на 22 май 1864 и омъж. за Найден Бенев) и Славка (р. на 22 март 1868 г. и умряла на 13 дек. 1870 в Цариград).

После Христо постьпил в Ришельовската гимназия, в Одеса, свършил в 1875 г. и сетне следвал в медицинския Факултет в Москва и свършил в 1881 г.^l В гимназията той имал за съученик брата си Стояна и артиста Михаилов Стоян, и в Факултета - Л. Ив. Ванков (от Свищов и днес лекар в София) и Чифчиев (от Русе, но той умрял в Москва). Д-р Хр. Н. Тъпчилещов дошъл в София и бил назначен Софийски окр. лекар. Но след около половин година тойна пуснал и се върнал пак в Москва и после в 1889 г. само за един месец бил в София и пак се върнал в Москва. Упражнявал частна практика. Той бил женен за Агния Ивановна Власевска от Кострома (на р. Волга). В начало на ноемврия 1918 г. при болшевишкия режим и семейството д-р Хр. Тъпчилещови били лишени от всичко. Набързо те прибрали, което могли, и напуснали Москва. След 3 1/2 месеца лутане в страх и голяма неизвестност, те, най-сетне, през Киев и Одеса пристигнали благополучно във Варна и оттам - в София. По онова време от Одеса имало параход само до Цариград, но с големи молби на някои пътници параходът се отбил замалко във Варна.

Светослав Н. Тъпчилещов се учил в Роберт колеж (в Цариград) и свършил в 1875 г. Той беше частен секретар на първиябългарСЮf княз Александър Батемберг. Беше женен за дъщеря наАлександър Екзарх и умря в София на 10 декември 1910 г.

Петко Н. Тъпчилещов се учил в султанския лицей в Цариград, беше дълго време чиновник в Бълг. народна банка и умря в София.

Начов, Никола. Калофер в миналото.

/ Източник - Лальо Метев http://meteff.blog.bg  /