Станислав Балан
Балан – Сливенски род, преселен в бесарабия. Сред представителите му са: Марин Тодоров – юрист, кмет на София, поставил жълтите павета. Генерал Георги Тодоров – герой от Балканската война и военен наставник на князете. Няколко професори в различни области – лингвистика, физика медицина. Най-известен е Проф. Александър Тодоров – Балан – филолог. Станислав Балан – секретар по международните въпроси на Борис III е негов син.
"...Станислав Балан, секретар на цар Борис III беше един от най-изящните хора, които съм имал щастието да познавам. "Да познавам" не е достатъчно добре казано. Да обичам, да се лаская от неговото благоразположение. Общуването с него беше радост. Славко Балан се отличаваше от ония, които го заобикаляха, говореше по-другояче, гледаше по-другояче, ходеше по-другояче. Той не носеше елегантни дрехи - дрехите ставаха елегантни, щом ги облечеше. През последните двадесетина години от живота му се виждахме много често и от него научих важни факти за много обсъждани и горещо оспорвани събития свързани и с Борис III. Тези случаи сме разисквали многократно и аз никога не открих противоречие в думите му.
"...Станислав Балан не се отрече от Борис III. На бюрото му и през най-страшните години стоеше портретът на царя в сребърна рамка. Балан не криеше очароваността си от негово величество, но не го и надценяваше. Разказваше за него с усмивка, с чувство за хумор, което никога не преминаваше в ирония. За него нямаше никакво съмнение, че царят е помогнал за спасяването на българските евреи. Той е имал лични наблюдения, които неоспоримо доказват това обстоятелство. "Когато царят научи, че близо до границата, до Дунава има лагер за евреи, той се качи на колата и след няколко часа път пристигна на самото място. Увери се, че лагерът е разположен в близост до границата и веднага се разпореди да го преместят във вътрешността на страната.
-Заради немците, ако лагерът беше на границата, те лесно можеха да отвлекат евреите и да ги изпратят в Полша. Беше предвидлив и съобразителен... "
- Самолетът, с който веднъж пътувахме за среща с Хитлер започна да кръжи над летището и тогава царят каза: - Балан, вземете бинокъла и вижте кои са посрещачите.Аз изпълних нареждането:
- Виждат ли се?- Да, ваше величество.
- Хитлер там ли е?- Да, ваше величество.
- Кой е до него?- Гьобелс.
- А Гьоринг?- Гьоринг го няма.
Тогава той се обърна към камердинера Свилен:- Донесете кутията с ордените!!
После свали един от медалите, които висяха на гърдите му:- Този е от Гьоринг! - каза царят, порови из кутията, намери друг, закачи го на мундира и добави: - А този от Гьобелс.
Явно по това време Гьоринг бил изпаднал в немилост пред фюрера.При всяко служебно посещение в чужбина, Борис III искал от Балан да разучава предварително, кой до кого е определено да седне на официалните вечери и тази информация била за него от първостепенно значение.
- Веднъж на връщане от среща с немците, пътувахме с открита кола за летището, около нас имаше кортеж от мотоциклетисти. И ето царят забеляза, че на един войник от кортежа - окото е силно зачервено. Той нареди на шофьора да спрат, спряха и мотоциклетистите.- Свилене, чантата с лекарствата! След това извадил от чантата капки за очи, слязъл от колата и собственоръчно накапал от разтвора в окото на шашардисания солдат.
- Такъв беше - простичко заключи Балан.Аз плахо изразих съмненията си в искреността на подобна постъпка.
- Може би - отговори Балан - но това става в Германия, където обществената йерархия е от векове и думата цар има съвсем друга стойност. Щом на един обикновен войник се окаже такава висока чест, той ще запомни това за цял живот, капките за очи на цар Борис III ще влязат като велико събитие в историята на рода за вечни времена.Ако става дума и аз лично имам спомен от изтънченото, едва доловимо присмехулно поведение на Царя. Вуйчото, доктор Балабанов, който лекуваше децата му от уши, нос и гърло се беше разболял и ние отидохме да го посетим. Не щеш ли, на вратата се позвъни и...царят. Сам, без свита, дошъл да види доктора. Той поздрави всички в стаята, клекна до мене ръкува се и попита:
- А ти знаеш ли, кой съм аз?- Знам - отговорих аз - Ти си чичо царя!
По това време чичосвах всички. И сега внимание: няколко месеца по-късно на една църковна служба, вече не помня в каква черква беше, но царят присъстваше и когато черквата пусна, хората направиха шпалир, за да сторят път на Негово величество. Той мина покрай всички важни господа с кротка усмивка, без никого да удостои с вниманието си и изведнъж ме зърна. Мене. Спря, наведе се, подаде ми ръка и каза:- О, здравей! Как си?
Важните господа щяха да се пръснат по шевовете от ревност.- Такъв беше - каза Станислав Балан и се засмя.
Представям си, какво би се случило с комсомолското ми битие, ако в Свищов бяха научили за връзките ми с двореца. Те останаха пълна тайна до десети ноември.Някои твърдят, че на последната среща на Борис с Хитлер е бил поставен остро въпросът за изпращане на български войски на Източния фронт. Борис не се е съгласил. Има хора, които настояват, че такъв въпрос изобщо не е бил обсъждан. Не знам. Това което царят споделил с Балан било:
- Този път беше извънредно трудно, но издържах!- И все пак, цар Борис носи вина за подписването на тристранния пакт.
Балан спокойно отвърна:- Не знам дали вина е точната дума, но той е поел отговорността за това. Царят казваше: "Когато идва порой се копае вада през нивата!"
- А възможно ли е да е бил отровен?- Аз не вярвам в това - каза убедено Балан- Бях през всичкото време с него в Германия, бях и когато се върнахме, в дните преди да се разболее. Не.
- Глупости! - беше се възмутил дълбоко доктор Драгомир Александров, един от тримата лекари подписали смъртния акт - Царят умря от инфаркт!Няколко пъти съм го питал, него изключителния диагностик
- Глупости! - винаги беше отговорът.Но и до ден днешен мълвата за отровения цар е жива и се прокрадва между хората. Тя очевидно задоволява тези, които се поддават на конспиративно мислене, обичат тайнствеността и загадките, или пък в желанието си да възвеличат цар Борис, му отреждат мъченическа смърт.
Станислав Балан доживя дълбока старост и мога да кажа, че тя не му личеше. Вървеше по улиците на София забързан, по сако, с шал около врата и походката му бе на млад мъж. Една нелепа случайност ускори смъртта му. В ЦУМ, където той отишъл да пазарува, някакъв нещастник решил да се самоубива публично и се хвърлил от четвъртия етаж във вътрешното пространство. При падането тялото му закачило главата на Балан, който се случил на партера. От удара старият човек получил мозъчни увреждания и те били необратими.
Възможността да познаваш забележителни хора е щастие. Аз бях щастливец. Жалко че много от тези мои скъпи познати си отидоха и аз все по-често разговарям с мъртви, отколкото с живи."
/Георги Данаилов. Долколкото си спомням/
.
