Найден Геров
Найден Геров
Губернатор на Свищов (1877)
*1823 Копривщица +1900 Пловдив
На 23 февруари 1823 година в дома на даскал хаджи Геро Мушек - обезсмъртен като хаджи Генчо в Каравеловата повест "Българи от старо време"се ражда осмото от тринадесетте му деца - Найден Геров..
Строгия и начетен даскал дал подобаващо възпитание и обучение на сина си в училището, намирало се в тяхната къща Но 11 годишния Найден имал нужда от по-сериозно образование и е изпратен в Пловдив, където учи в гръцко училище. На 13 години се връща в Копривщица, където по това време учителства Неофит Рилски. Той скоро разбира колко даровит и добър ученик има в лицето на Найден и ходатайства пред живеещия в Одеса копривщенец Христо Стойкович да поеме издръжката на детето. Стойкович е родолюбив българин и скоро Геров заминава за Одеса и по късно постъпва като ученик в прочутия Ришельовски лицей, където завършва през 1845 година с отличие. През време на престоя в Одеса Геров е погълнат от атмосферата на българската емиграция. По това време там са фигури като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богров, Никола Палаузов и други видни книжовници. Общото между тях е, че са родолюбци отдадени на науката - хора смятащи, че просветата е единствения начин да се пробуди заспалия, поробен техен народ. Важно е да се спомене, че почти всички от тези хора освен с близките си възгледи имат и още нещо общо - пишат поезия. В Одеса се раждат и първите сериозни поетични произведения в нашата литература и Найден Геров не без основание се смята за родоначалник на българската поезия.
Завършил лицея през 1845 година Геров се опитва да замине за Виена за да продължи с образованието си. Не успял да намери пари от стипендия, решава да се върне в България. През пролетта на 1846 година, двадесет и три годишен поема по пътя към Копривщица. Пристигайки в Копривщица, без да губи време Геров започва своята просветителска дейност. Отваря класно училище, прави първата в България учебна програма, съблюдава строг ред. Много бързо се прочува по цялата страна, учениците му са от Плевен, Пловдив, Чирпан, Калофер, Пазарджик... През 1848 е поканен в Пловдив да ръководи гимназия финансирана от българската интелигенция, с което тя се надява да изтласка гръцкото влияние в града под тепетата. По това време и духовенството и обучението в Пловдив са гръцки. Само малка група заможни хора, предимно копривщенци се опитват да възвърнат вярата, че и българския език става за просвета. С много перипетии, с много борби Геров успява да постигне тази цел - цел движила живота му, както личи от следния негов разказ: "достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха... На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци... Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми..." (Т. Панчев, Найден Геров, с. 24-25). След тези успехи Найден Геров с още по-голям плам, подкрепен най-вече от доктор Чомаков, продължава борбата срещу гръцкия натиск върху българската народност и език.През 1857 година Найден Геров е назначен от руското правителство като пръв вицеконсул в Пловдив. Това дава огромна свобода на действията му като просветител. Турските власти може и да не са гледали с добро око на дейността му, но като руски поданик и вицеконсул Геров се е ползвал с доста привилегии. В цяла тракийска област той развива широка дейност в училища, читалища и кръжоци. Също така подпомага и българската революционна организация със съвети. При разгрома на Априлското въстание през 1876 е принуден да се укрие в руската легация в Истанбул, тъй като цялата му дейност не е тайна за турските власти и те го обвиняват като главен подбудител на въстанието.
През Руско-турската освободителна война Найден Геров взима служи при руското командване, а в последствие участва в териториалното устройство на България. За кратко е и губернатор на Свищов, но след Берлинския договор се прибира в Пловдив и се отдава на научната си работа и делото на своя живот - "Речник на блъгарский язик, с тлъкувание речити на блъгарски и русски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров". Цели петдесет години събира той думи, поговорки, песни, за да положи основата на този епохален труд. Със своите 70 хиляди думи, над 24 хиляди изречения, 5 хиляди части от народни песни 16 хиляди пословици и над 2000 имена – това е писмен паметник на българския език и творчество без аналог.
На 9 октомври 1900 година, след близо двегодишно боледуване почива големия общественик и учен Найден Геров.
