проф. Марин Дринов
.
.
проф.Марин Дринов
Вицегубернатор на София (1878)
*1838 Панагюрище +1906 София
.
Марин Стоянов Дринов е един от строителите на освободена България, човек с широки научни интереси в областта на историята, филологията, етнографията, фолклора. Дринови са преселници от р. Дрин в Македония в Панагюрище (18-ти век) . Преди това са се казвали Божкови. Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище. Произхожда от будно занаятчийско семейство. Неговите по-малки братя, Найден и Пейо, са членове на революционния комитет от 1870 г. Ханът им е използван за убежище, а самите те участват в Априлското въстание
Марин Дринов завършва взаимно и класно училище в Панагюрище, след което три години е подучител във взаимното училище. През есента на 1858 г. с помощта на Найден Геров отива в Киев и посещава философския клас на Семинарията. От 1861 г. до 1865 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. След това става домашен учител в семейството на княз Голицин (до 1870 г.) Дадена му е титлата граф. Работата в семейството на Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за славяните и българите. Там Дринов чете много книги и архиви в оригинал, защото владее латински, гръцки, руски, френски, немски и английски. Така през 1869 г. завършва един от основните си трудове – “Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история”. През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – “Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес”. Той е отпечатан и веднага изпратен за разпространение в българските земи. Съвсем естествено е, когато през същата година в румънския град Браила се създава Българското книжовно дружество, от което по-късно се ражда Българската академия на науките, Марин Дринов да бъде избран за негов председател.
През 1872 г. Марин Дринов защитава дисертация в Московския университет, след което е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет, където от 1876 г. е професор. Марин Дринов участва във Временното руско управление (1877-1878г.) като вицегубернатор на София. След Освобождението Дринов управлява Отдела за народно просвещение и духовни дела (днес "министерство"). Като съветник на княз Дондуков участва в изработването на проект за Търновската конституция. Той изработва и проекта за Устава на Държавния съвет през 1881-1883г.
По негово предложение и настояване София е избрана за столица на Княжество България през 1879г.
Дринов участва в основаването на Софийската публична библиотека през 1879г. – днес Народната Библиотека Св.Св. Кирил и Методий. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома.
Дринов е безспорният пионер на българската историческа наука като строга научна дисциплина. Той е сред най-известните славяноведи на 19-и век. Трудовете му имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Избран е за член на академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб. Пише за Кирил и Методий, за техните ученици, Евтимий Търновски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, за българските печатари през 16 век, българската литература от 19 век, за новобългарската азбука. Насърчава млади учени като К. Иречек, Т. Балан и други. Марин Дринов е изтъкнат славяновед. Като учен написва над 100 труда, основани върху старателно проучени извори, като не малка част от тях са на руски език. Той събира и обнародва народни песни, прави етнографски и фолклорни проучвания; сътрудничи на вестници и на "Периодическо списание", като в някои публикации се подписва с името на своя род - Божков. Умира на 28.02.1906 г. в Харков, а родната му къща в Панагюрище е превърната в музей. Жената на Марин Дринов му е руска дворянка.
