Марко Тотев
.
.
Марко Тотев Петков
Губернски началник-канцелария в Търново (1877)
*1858 Търново +1936 София
.
Роден в Търново през 1858 година. Дядо му Петко бил търговец на ориз от Трявна. Синът му Тотю се преселил в Търново, оженил се за Кръстина, родом от Балван. Тотю имал хан, от който изкарвал добри доходи. Кръстина пък донесла като чеиз сандъче със златни наполеони. То било доста дълго крито старателно и потайно, докато в Търново не дошъл княз Александър Батенберг да го коронясват пред Великото народно събрание. За зла участ същата нощ пламнали няколко пожара от фойерверките, с които търновци решили да покажат признателността си. От тия фойерверки изгорял ханът на Марковия баща, а сандъчето с чеиза останало под руините. Мълви се, че никой не го е намерил и досега.Марко останал единственото дете на Тотю и Кръстина. Станал един от първите ни адвокати. Той бил много добър адвокат, но по характер си останал "добра душа". По време на Освобождението от на руския губернатор на Търново му затрябвал учен и честен младеж и той направил шеф на своята канцелария Марко Тотев. По-късно станал съдия в Търново и инспектор в новооснованото министерство на правосъдието в София. През 1884 година Марко Тотев се оженил за Поликсени Кабакчиева Нейната майка произхожда от рода на Янко Славчев, първия кмет на Варна, поборника за свобода и приятел на Ботев Никола Славков и известния търновски, а по-сетне и столичен гинеколог д-р Славчев (прототип на героя на Емилиян Станев в "Търновската царица"). Когато се заженил, Марко Тотев поканил за кръстник Васил Друмев.
В тържествени случаи Марко Тотев никога не обличал костюм, а на главата му блестял цилиндър, допълнен от изящен фрак. Разпуснело ли се сърцето му, в разрез с френската традиция в облеклото пеел с цяло гърло възрожденски песни.
Обвързан с няколко от най-известните възрожденски родове на нова България, Марко Тотев приключил софийското си адвокатстване и се върнал в Търново през 1893 г. Заради адвокатските си заслуги, получил два ордена за вярна служба. С този актив станал и председател на Окръжния съвет във Велико Търново. Кандидатирал се за Четвъртото народно събрание и бил избран. Депутатът Марко Тотев председателствал и търновското читалище "Надежда", в което по негова идея се играли опери на Росини и Верди. Известно време той работил като мирови съдия в горнооряховското село Паскалевец. През 1900 г. бил окръжен управител на Бургас. Службата обаче не му понесла, завърнал се в родното си Търново и отворил адвокатска кантора. Такава той имал и в София. Марко Тотев знаел турски, сам изучил френски и твърде добре се справял с френската правна литература. Към клиентите си бил добронамерен, а към колегите си - пословично честен. Славата му на сладкодумец се разнесла и свободните от дела адвокати ходели да слушат пледоариите му и да се учат от него. Защитавал е няколко големи дела във Върховния касационен съд, последната съдебна инстанция. Неговата стихия обаче си останали гражданските дела и особено тези за имоти. Като адвокат получил такава известност, че бил поканен от представители на международната параходна компания "Холанд Америка" да защитава интересите й в България. Разбрали за широкото му сърце, при него тръгнали бедняци от села, паланки и балкански колиби. Марко Тотев имал три известни дела, заради които селяните му се отблагодарили с хиляди декари общинска земя в селата Розовец, Пловдивско, и Долно Чочовене, Сливенско. В тогавашните села Рахмандаре и Драгойново събраните пари за хонорар не достигнали и селяните решили да кръстят главната улица на негово име.
В село Драгойново го направили "почетен гражданин" и портретът му дълго време стоял в кабинета на кмета. Парите не били цел, а средство за него и най-вече заради това му отношение произлязло името му на несретник. Ако се захванел с нещо, то твърде често не успявал и претърпявал финансови загуби, но пък с философска примиреност, достойна за възвишените умове, които стоят над нещата, отсичал: "Няма зарар (загуба)." Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене." В Търново и до ден-днешен е останал паметният лаф: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя", защото в единия файтон пътувал той, а в другия - бастунът и шапката му. От четирите деца на Марко Тотев най-голяма известност придобиват синовете му Георги и Никола Маркови, които стигат до чин генерал-полковник. Георги Марков се издига до командващ на Втора българска армия в Пловдив в началото на 40-те години. Жени се за Милка Йорданова, сестра на създателя на "Боинг" и "Дъглас" Асен Йорданов.Техният син Георги Марков (Жорж Марков Тотеви) през 1946 г. печели стипендия за Сорбоната и от Париж емигрира в САЩ. Дълго време е преподавател в университета в Принстън. Сега живее в Париж. Правнук на Марко Тотев по линия на генерал Никола Марков е старши уредникът в НИМ Николай Марков. Дъщерята на Марко Тотев, Кръстинка, завършва католически пансион в Букурещ. После се жени за Рашко Атанасов, също достигнал до чин генерал, по-сетне министър на вътрешните работи, председател на спортно дружество "Юнак" и председател на Българския олимпийски комитет през 1941-1944 година. Убит е от Втори състав на Народния съд през 1945 г. Негов син е Марко Атанасов, един от тримата живи внуци на Марко Тотев днес. Вторият е Жорж Марков Тотеви, а третият - Асен Николов Марков. Семейството на Марко Тотев се мести в София след смъртта на 16-годишната му дъщеря Анастасия през 1907 г. Марко Тотев умира през 1936г.
