Делчо Илчев
“... На 14 април 1925 падна убит от злодейска ръка известният природоизпитател, деятелен член на Българското природоизпитателно дружество и негов дългогодишен секретар Делчо Илчев. Два злодейски куршума покосиха в Арабаконашкия проход живота на този безупречен човек, който много, но скромно работи, доста, но безропотно страда, много даде на своите ближни и всичко даде за своята родина. Връщаще се той на 14 април 1925, придружавайки Негово Величество Цар Борис III от една природонаучна екскурзия и лов из Мургаш планина. Нападнати из засада, след упорита борба Делчо Илчев и ловецът Петър Котев паднаха убити, за да защитят своя Цар и своето отечество.”
/Некролог от проф. Иван Буреш/
.
Делчо Илчев
Уредник на Царския музей за Естествена история
*1885 Панагщрище + 1925 Арабаконак
Илчев е родом от гр. Панагюрище (29.V.1885). Основното си и средно образование получава в София. През 1904 завършва реалния отдел на I Софийска държавна гимназия и постъпва като студент в Софийския университет — отдел Естествени науки. Като студент в VII семестър, през март 1907 е приет на работа в Царската ентомологическа станция, дето работи през свободното си от занятия в университета време. В това учреждение той намира добри условия за научна работа и тук написва научните си трудове. От тук той предприема множество екскурзии из Средна гора, Осогово, Рила, Родопите и Странджа.
През септември 1909 е изпратен на научна екскурзия до Мала Азия, а през 1910 из Далмация. През 1911 посещава Гърция. През 1909 се записва за член на Българското ентомологично и Българското природоизпитателно дружество, дето по-късно проявява обширна дейност. Едновременно с изпълнение на своята служба при Царските природонаучни институти той е учител в VI Софийска прогимназия, дето на 1.II.1911 издържа държавния си изпит за редовен гимназиален учител. Балканската война го заварва като войник в Школата за запасни подпоручици в Княжево. Като офицерски кандидат и подпоручик взима участие в боевете при Сели-Олу и Кара-Агач, дето е ранен. През 1913—1915 продължава да работи в Царската ентомологична станция и взема участие в научната експедиция, предприета от Негово Величество Цар Фердинанд из Пирин и в предприетата от Негово Царско Височество Княз Кирил екскурзия из Беломорска Тракия. Общоевропейската война го отделя наново от научните му занятия. И в тази война е ранен при боевете при Кочани. Неговото спокойствие, любезност и разговорливост му спечелват благоволението на Негово Величество Цар Фердинанд и той е командирован към военната му свита, за да го придружава из бойните полета. Проучването фауната и флората на новите покрайнини в Македония стават за него утеха сред теглилата на войната. На 1.ХI.1910 той е назначен за пряк началник на Царската ентомологична станция и се заема наново най-усърдно за научна работа и за подреждане на сбирките в станцията. Годините 1921—1924 са извънредно плодовити за неговата обществена и писателска дейност. През това време почти във всички наши списания, в които се третират природонаучни въпроси се срещат и неговите увлекателно писани статии. През 1925 обмисля и въпроса за откриване на голямата зала със сбирки в Ентомологичната станция за редовни свободни посещения от широката публика. Но Илчев не доживява този въжделен за него ден. Ненадейната негова трагична кончина слага край на научната му и народополезна дейност. Илчев е бил дружелюбна и отзивчива душа. Естественикът Пенчо Дренски много сполучливо изразява в надгробното слово мнението на неговите другари за него: “Във всичко и навсякъде се проявавяше неговата доброта и деятелно доброжелателство. При него можеше да се отиде и за работа, и за помощ, и просто да си отдъхнеш и отпочинеш в кръга на неговото топло семейство. Готов да услужи, отзивчив и при най-малките молби, способен да утеши и понякога със сполучлив хумор да развесели, да създава около му атмосфера на доверие и душевна уютност”.
Илчев започва своята научна дейност в годините на най-силния подем на българската наука преди войните. Годините 1907 до 1911 са едни от най-тихите в политическо отношение и затова и най-благоприятните за развитието на науката. Благоприятни са те и за развитието на ентомологията, за която по-рано почти не се говори. Попаднал в Царските природонаучни институти и в Българското ентомологично дружество той е обладан от оня любознателен жар, който обхваща всеки природоизпитател, който се приближаваше до тези институции. В Ентомологичната станция са представени по онова време най-добре сбирките от пеперуди, а повечето от българските ентомолози се занимават с изучаване на пеперудната фауна на България. Затова и Илчев се втурва най-напред в тая област на ентомологията. Роден в историческото градче Панагюрище, скътано в гористата Средна гора, той си задава за първа цел проучването пеперудната фауна на тази планина. Четири години (1908 до 1911) през различни сезони той броди из поляните, усоите и дивните гори на тази планина, качва се на всичките и високи върхове и през пролетта на 1912 представя в Българската академия на науките първия си научен фаунистичен труд “Средна гора и нейната пеперудна фауна”. Професор Бахметьев докладва този труд в академията на науките на 7.VII.1912. Илчев цени високо тази първа своя публикация, оценяват я и българските ентомолози. След като привършва изследването фауната на Средна гора, възложено му е от Ентомологичната станция изучаването на пеперудната фауна на Родопите. През лятото на 1909 Илчев предприема първата по-дълга екскурзия из планината, именно по долината на Чепеларска река от Асеновград до връх Караманджа, а през 1914 той минава през планината по същия път от Ксанти чак до Пловдив. Още през 1915 публикува първото си съобщение за тези изследвания в статията “Принос към пеперудната фауна на Родопите”. Поради войните изучаването на Родопите е изоставено за известно време, още повече че се открива за Ентомологичната станция ново интересно поле за проучване, именно новите земи Тракия и Македония, за които във фаунистично отношение нищо не се знае. След войните през 1924 Илчев повдига наново въпроса за изучаването на Родопите. Първата проектирана от него експедиция е съставена в Царските природонаучни институти през юни 1924. Той проучва долината на малко познатата Кричимска река от Кричим до Девин, с. Триград и връщане през Чепеларе, Пловдив за София. Събрани са доста богати зоологични материали, но Илчев не доживява да ги види всички даже и препарирани.
По време на войните Илчев събира редовно покрай военната си служба и ентомологични материали из Тракия и Македония, а през мирните 1914 и 1915 предприема и множество специални екскурзии из тези места. Материалите събирани при тези екскурзии са публикувани в 3 приноса по пеперудната фауна на Тракия и Македония (I и II през 1915, III през 1921). През време на войните Илчев особено интензивно изучава Кресненското дефиле на р. Струма. В периода от 1916 до 1918 той посещава дефилето 6 пъти. Резултатите от тези изследвания Илчев излага в 2 статии с географско съдържание: “Кресненският пролом” (спис. Развитие, год. I, 1918) и “Струма и Кресненското дефиле” (спис. Природа, год. ХХII, 1922) и в статията “Принос към пеперудната фауна на Кресненското дефиле”, отпечатана в Списание на БАН, кн. ХХIII, 1921. След края на войните, след започване на нова интензивна дейност в Царските природонаучни институти и Ентомологичната станция, погледа на работещите в тези институти е обърнат към останалата в наша територия и слабо позната в природонаучно отношение Странджа, простираща се край брега на Черно море от Бургас на юг. Благодарение на отпуснатите лично от Негово Величество Цар Борис III суми за изследване на тази планина, са предприети в продължение на 4 години (1910—1913) всяка година по една по-дълга екскурзии. Резултатите от тези екскурзии, ръководството на които е възложено на Илчев, са много добри. Царските природонаучни институти се обогатяват с множество нови представители от фауната и флората на България, а научната литература се снабдява с няколко ценни статии и студии, като например тази на Илчев: “Принос към пеперудната фауна на българска Странджа планина” (1924). Друг един по-малък фаунистичен труд писан от Илчев е “Принос към пеперудната фауна на Айтоската околност” (1924). Материалите за този принос са събрани от Илчев и неговия брат Пенчо Илчев, който в периода от 1914 до 1916 е началник на гара Айтос.
Илчев е 5 години секретар на Българското природоизпитателно дружество, член е на настоятелството на Българското ентомологично дружество от основаването му. Той свиква членовете на заседания и събрания, той се грижи за субсидиите, които Министерствата на просветата и на земеделието отпускат на тези дружества; той дава в списанията и вестниците съобщения за дейността им; той влиза в редакционния съвет на списанията “Трудове на Българското природоизпитателно дружество” и “Известия на Българското ентомологично дружество”; той се грижи за дружествените имоти и изобщо всичката тази работа, коята се отбягва от други, понеже е свързана с губене на време без да дава облаги, Илчев я изпълнява самоволно, без отегчение, без да чака похвали и винаги с успех.
(из статия за него от проф. Буреш 1926г.)
.
