Акад. Иван Буреш
.
Акад. Иван Буреш
Уредник на Царския музей по естествена история и на научните институти към Двореца и Дворцовата библиотека
*1885 София + 1980 София
.
Баща му е чех, участвал като доброволец в Руско-турската война – фотограф към ГЩ. Още в ранна детска възраст И. Буреш се интересува от природата и започва да събира насекоми, растения и минерали. В юношеска възраст е представен на именития руски учен- ентомолог проф. Порфирий Бахметьев, който го въвежда в методиката на съставяне на научни колекции и определянето на насекоми. Тогава Буреш става член и в създаденото през 1886 г. Българско природоизпитателно дружество. При една от екскурзиите си до Рила през 1903 г. при случайна среща Буреш се запознава лично с Княз Фердинад, който също проявява голям интерес към природните науки и особено към ентомологията. През 1904 г. князът посещава изложбата по случай 25-тата годишнина от създаването на I Софийска мъжка гимназия. Там абитуриентът Буреш излага голямата си ентомологична сбирка, от която Фердинанд е впечатлен. На първи юли 1904 князът назначава младия Буреш за лаборант-препаратор в Естественоисторическия музей при двореца. През 1904 г. Буреш започва следването си по естествена история в Софийския университет През 1907-1908 г. специализира в Карловия университет в Прага. Завършва през 1909 г. Първия си научен труд Буреш пише още през ноември 1904 г.: «Принос към фауната на дребните пеперуди (Microlepidoptera) от Софийската околност». Работата е отпечатана през 1908 г. в “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”. През 1909-1911 г. Буреш защитава докторската си дисертация на тема «Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите» в Мюнхенския университет. На 1 септември 1905 г. Буреш е назначен като асистент към новосъздадената Ентомологична станция в София и поставя нейните основи. Царя го изпраща в Европа да види как са уредени музейте и да нареди Софийския. На 1 август 1914 г. д-р Иван Буреш става уредник на Царския естественоисторически музей. В последствие придружава Фердинанд в експедициите му в Бразилия и делтата на Нил. На 3 октомври 1918 г. Цар Борис III с възкачването си на престола го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Врана, Кричим и Царска Бистрица, а също и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години. През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на БАН, а през 1929 г. – неин редовен член. След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение. Иван Буреш поема отново поста си в Естественоисторичексия музей. На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология. През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина. През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
