арх. Йордан Севов
.
.
Архитект Йордан Севов
Съветник на Цар Борис III
*1891Търговище +1945София
.
В Търговище баща му е известен лекар. Основното си образование получил в родния град. После учи във Военното училище в София. По-късно през 1920 г Севов завършва архитектура в германския град Дрезден, като на два пъти прекъсва обучението си, за да вземе участие във войните. От 1925 г. работи като асистент на австрийския си колега проф. Янсен при проектирането на новата турска столица Анкара. Там се запознава с Кемал Ататюрк. Пет години по-късно се завръща в България. Роднина е на Иван Багрянов, откъдето влиза в кръга на Борис III. Възлагат му строителството на редица царски обекти. Негово дело са дворецът "Кричим", караулката на 40-ия километър по пътя за "Врана", пристройките на резиденцията "Царска Бистрица", както и наблюдателницата на връх Мусала. Л. Лулчев го препоръчва за архитект на къщата на кн. Евдокия в кв. Изгрева. В Търговище, тогава околийски център, архитектът участва в проектирането на сградите на Популярна банка, сега ДСК и модерната за времето дизелова електроцентрала. Прави и архитектурното оформление на I гимназия в града. Официално в края на 1938г. Севов е сред най-близкото обкръжение на българския цар. Година по-късно става съветник, изпълняващ важни държавни дипломатически мисии. Влиянието му е толкова голямо, че се намесва при съставянето на няколко български правителства. През неговото архитектурно строително бюро, което се е намирало в центъра на София, до Съдебната палата, са минавали почти всички политически дейци. През 1940 година архитектът от Търговище изиграва и решаваща роля при съставянето на кабинета на Богдан Филов. В дневника си Евдокия Филова пише, че всички говорели за Севов, че е най-довереният човек на царя. Доказан исторически факт е, че дори Министерският съвет е прекъсвал заседанията си, когато съветникът внезапно влизал, за да присъства на тях. Където и да се появял, всички знаели, че става нещо важно за страната ни. Йордан Севов е изпълнявал и секретни мисии в Германия. През януари 1942г. той посещава квартирата на Хитлер в качеството си на адютант на министъра на войната генерал Михов. На историческата среща лично представя становището на царя и българската позиция за военните операции по границите на Турция и Беломорското крайбрежие пред фюрера. До смъртното ложе на Борис III архитектът е неотлъчно до него. Преди да издъхне, в стаята му са най-близките хора - царица Йоанна, принц Кирил, княгиня Евдокия, лекарите, Богдан Филов и, разбира се, Севов.Голяма мистерия витае около завещанието на цар Борис III. След смъртта му то изчезва. Дори при разпита на Севов пред народния съд по-късно, на въпроса къде е завещанието и вярно ли е, че в него той е посочен като един от регентите, архитектът категорично заявява, че няма информация по този въпрос. След смъртта на царя съветникът напуска столицата. В дневника си Богдан Филов пише, че Севов не е бил поканен на панихидата за 40-те дни от кончината на монарха. Вече бившият приближен със семейството си се е върнал в Търговище. Той пребивава в родния си град до момента, когато регентите го викат отново в София и му възлагат този път последната дипломатическа задача в Турция. Той трябвало да установи връзки с управленския елит там, които да го свържат с представители на съюзниците, за да се подпише примирие с България и така страната ни да излезе от войната. Мисията му обаче приключила неуспешно. По спомени на местни граждани на Търговище арх. Севов се установява в града и заживява скромно със съпругата си - австрийката Леополдина-Людмила Фердинанд Кинел.., сина си Всевлад и дъщерята Мария. Най-приближеният на царя човек е арестуван от комунистите на 8 октомври 1944 г. Преди това му е дадена възможност няколко пъти да избяга от България. Той обаче отказва и заявява, че през цялото време е работил за интересите на страната си и няма от какво да се страхува. Изправен пред върховния състав на народния съд в София, е обвинен, че е бил свързан с Гестапо. На 2 февруари 1945 година е произнесена смъртната присъда и няколко часа по-късно е разстрелян заедно с тримата царски регенти, министри и хора от обкръжението на Борис III. Техен общ гроб става една яма, изкопана при бомбардировките на София.
