Любомир Лулчев
.
.
Любомир Лулчев
Таен съветник на Цар Борис III
(1886-1945 г.)
Разстрелян от Народния съд на 01. февруари 1945г. заедно с регентите. Роден е в Кнежа. Завършва Военното училище в София и учи шест семестъра медицина. Специализира авиация в Англия и е един от първите ни летци, ползвали самолета като бойно средство по време на бомбардировките над Одрин. Като офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918 г. е пенсиониран с чин подполковник. След това става дъновист и е близък само с двама души - учителя Петър Дънов и царя. Своите мисли Любомир споделя със съседката си Султана Рачо Петрова, която му помага чрез генерал Алекси Стоянов да се срещне с царя. Днес е трудно да се предположи какво точно е накарало Борис III да приеме странния посетител. Очевидно свободното изразяване на мнение, и то от човек, който чака пенсия, е допаднало на монарха. По това време Лулчев вече е известен последовател на "Бялото братство". Не случайно Борис III отговаря на събеседника си с думите: "Зная, зная Лулчев! За Вас Христос е царят!" Репликата на Лулчев е: "Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!".
Атентатът на 16 април 1925 г. отминава царя, но не и семейството на Лулчев. Под развалините на катедралата остава неговият тъст о.з. генерал Радойков. През 1930 г. е убита по изключително жесток начин и съпругата на Любомир - Ангелина или Гела. Убийството е извършено от домашната й прислужничка с цел грабеж на бижутата й. Оттук нататък Лулчев не се прибира в къщата си на ул. "Мария Луиза" 197. Живее в пълно усамотение в една колиба в кв."Изгрева". След като остава вдовец, Любомир се отдава на книжовна дейност и посещава често своя учител Дънов. Лулчев е автор на 15 книги - поезия, проза, философски размисли за живота, а също така и теоретични трактати, свързани с "Бялото братство". Една от най-ценните му книги е неговият дневник, който съдържа разговорите му с царя и с други известни общественици. Дневникът се води от 1938 г. Това е годината, в която Борис III и Лулчев подновяват своите срещи. Погрешно е да се мисли, че Любомир прокарва пред царя политиката на Дънов и е негов говорител. Пред Народния съд разпитват Любомир за монарха. Тогава той показва своя дневник като доказателство, че в разговорите им няма нищо нередно. Разпитват Лулчев и за неговия произход.
Любомир Лулчев е от стария копривщенски Каблешков род чорбаджи Лулчо Каблешков Той въртял търговия с Египет и неговите кервани със стока обикаляли много страни. Единият от синовете му - Андрей е прекарал известно време като послушник в Зографския манастир в Света Гора. Той се среща с П.Р.Славейков в Цариград, след това се свързва с Левски. Установява се да живее в Оряхово на Дунава, където създава 21 революционни комитета. Андрей има четири деца: Христо, Коста, Екатерина и Иванка. От тях Коста Лулчев поема пътя на баща си. Той е основател на Социалдемократическата партия в България и неин главен секретар. Избиран е за народен представител в няколко Народни събрания. През 1946г. е осъден през 1946 г. на 15 години строг тъмничен затвор. Умира през 1965 г., а имотите му са конфискувани от държавата.
Неговият брат Христо оставя потомство, чиито представители са живи и днес. Христо има 4 дъщери и 4 сина. Синовете му Любомир, Илия, Андро и Тодор имат интересни съдби. Братът на Любомир Лулчев - Андро Лулчев, е безразсъдно буен. Едва 18-годишен участва като доброволец на фронта – сред ръководителите на Македоно-Одринското опълчение. Заедно с брат си Любомир, който е имал за съпруга еврейка, двамата са били ревностни борци за спасяването на българските евреи. Това обаче не пречи на Народния съд да го осъди и да му конфискува имотите.
Третият брат на Любомир - Тодор, е юрист и главен секретар на МВР. Без вина той също е осъден от Народния съд. Илия Лулчев, четвъртият брат, е полковник от армията. През 1917 г. той заминава с параход за Русия, за да се сражава на страната на монархията. Умира от раните си в Петербург.
От синовете на Христо Лулчев само Тодор има живи потомци. От дъщерите му Мария, Иванка, Мика и Благовеста потомство оставят Мария и Мика. Мика се омъжва за Васил Луканов, работи като учителка и има четири деца - Нора, Анатол - съдия, Лидия и Венелин.
