Дворцова свита

. 

„... Гордостта от неговите френски предци – крале, блестеше ярко в осъзнаването на бурбонското му потекло и най-вече в постоянната му мисъл за генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отнопението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. ...” /Стиван Констан/

„Фердинанд е най-изисканият човек в Европа.” /Крал Едуард VII /

„Европа почти не познаваше българите, освен чрез него и те имаха голяма полза от това, че започна да ги опознава тъкмо чрез него” /Морис Палеолог /

  

.

Цар Фердинанд I

(до 1908г. Княз на Северна и Южна България)

*1861 Виена +1948 Кобург

Пълно име: Фердинанд Максимилиян Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота

.

 

Произход:  Баща му  е Принц Август Виктор фон Сакс Кобург Гота Кохари, австрийски генерал. Майка му е Принцеса  Клементина Бурбон - Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип.

.

Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III велико народно събрание (ВНС) одобрява кандидатурата му. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. През 1893г. IV Велико народно събрание прави промени в конституцията, позволяващи престолонаследника да не изповядва източноправославна вяра. Тези промени правят възможен брака на Княз Фердинанд с Принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Раждат им се 4 деца: Борис (1894), Кирил (1895), Евдокия (1898) и Надежда (1899). Няколко дни след раждането на последното им дете Княгиня Мария-Луиза умира.

.

През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, дипломатическите отношения с Русия се възстановяват, но се влошават личните отношения на Царя с Ватиканът и част от католическите владетели в Европа.  През 1908г. Фердинанд сключва втори брак с германската принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Посредник за този брак е руската Велика Княгиня Мария Павловна - братовчедка на Елеонора, която посещава България за освещаването на паметника на Царя Освободител.

.

На 22.септември 1908г. в църквата „Св.40 Мъченици” в старопрестолния град Търново Фердинанд обявява Независимостта на страната, като прочита Манифест до българския народ, с който обявява България за Царство, а себе си за Цар.

През 1912-1913г. България, като част от Балканския съюз води победната Балканска война, в която Турция е победена. След нея страната води още две войни: Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918) от които България излиза с тежки загуби. През 1918г. Фердинанд абдикира в полза на Сина си Борис III. До края на живота си живее в Кобург, и в замъка Св. Антон в Словакия, собственост на рода Кохари. Според някои източници през 1947г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път - за Елизабет Брезек - дъщеря на иконома на двореца Св. Антон. Цар Фердинанд умира и е погребан в Кобург през 1948г. – няколко години след като и двамата му сина са убити, а невръстния му внук е захвърлен в изгнание в Египет.

.

Цар Фердинанд е изключително ерудирана  личност – орнитолог и ботаник от европейска величина, един от авторитетите в областта на фалеристиката.

По негово време България се изгражда като модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктура.

.

Княжески дом (до 1908г.)

КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ОРЛЕАНСКА (1887-1907)

КНЯГИНЯ МАРИЯ-ЛУИЗА БУРБОН-ПАРМСКА (1893-1899)

КНЯЗ БОРИС ТЪРНОВСКИ - ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК

КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ

КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ

КНЯГИНЯ НАДЕЖДА

Княгиня Елеонора Ройс – Кьостриц (02-09.1908)

.

Царски дом:

ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА (1908 – 1917)

Княз Борис Търновски - престолонаследник

Княз Кирил Преславски

Княгиня Евдокия

Княгиня Надежда

.

Военна свита:

Генерал Георги Агура – в.свита

Генерал Данаил Николаев – военен съветник (1887-1893), генерал-адютант (1897-1907)

Генерал Сава Савов  -военна свита (1891-1896), Маршал на Двора (1914-1917)

Генерал Михаил Савов – почетен флигел-адютатнт (по-надолу ф-а (1888)

Генерал Янко Драганов – военна свита (1912-1915)

Генерал Стефан Георгиев Паприков – почетен ф-а

Генерал Върбан Николов Винаров – ф-а (1887); почетен ф-а (1894-1900)

Генерал Рачо П.Стоянов Петров – почетен ф-а (1887-1896)

Ген. Никола Иванов – почетен ф-а (1896)

Генерал Панайот Вичев Бърнев – ф-а (1903)

Генерал Кръстьо Маринов – почетен ф-а (1880-1881)

Генерал Петър Радушков Марков – генерал –адютант

Генерал Петър Ганчев - адютант при абдикацията, Хофмаршал в кобург, напуснал България 1918 

Кап. Никола Радев – адютант (по-надолу а-т)

Пор. Иван Багрянов – а-т

Пор.Стоян Никифоров – а-т (1907)
Ген. Стефан Нерезов - комендант на двореца (1910)

Ротм. Перакович – щал-майстер и ординарец

Полк. Васил Петев – свита (1896) виж също Тук

Генерал Алекси Стоянов Стоянов – а-т

Полк. П. Маринов – почетен ф-а (1896)

Полк. К. Петрунов – почетен ф-а (1896)

Подполк. Г.Стоянов –старши ф-а (1896)

Подполк. Р. Марков – ф-а (1896)

Поручик Делчо Илчев - адютант

Кап.Стоянов – ф-а (1896)

Ротм. Стоянов – ординарец (1896)
Поруч. Саръилиев (910-1914)
Майор Станев (1910-1914)
Подполк. Червенаков

Поруч. Христо Н. Тъпчилещов (1905)

.

Гражданска свита:

Граф Амеде дьо Форас – обер хофмаршал на двора  (1888-, 1896)

Граф Робер дьо Бурбулон – личен секретар и шамбелан при двора (1887-1904)

Генерал Кирил Ботйов – маршал на двореца и адютант (1904-1907)

Граф П. де Шевермон – секретар на кабинета на Н.В.
Подполк. Г. фон Добнер - австрийски благородник, комендант на Двореца

Стефан Георгиев Чапрашиков – секретар (1907-1914)

Лука Муравенов – секретар и придворен съветник (1896)

Димитър Станчов – личен секретар (1887-1889), началник на тайния кабинет (1889-1894), съпруг на Графиня Ана дьо Грено

Граф Алаксандър дьо Грено – хофмаршал, камерхер

Страшимир Д. Добрович – шеф на тайния кабинет (1896-1924), началнлик на канцеларията и канцлер на българските ордени

Павел Груев – шеф на тайния кабинет

Александър Дим. Греков – на служба в Тайния кабинет (1914)

Мартин Фюрт – частен секретар (1896)

д-р де Флайшман – частен съветник (1887-1905)
Барон Ебнер-Ешенбах - оберщалмайстер
Ламер - инспектор на дворците (1914)
Георги Чолаков - секретар (1914)
Граф де Кленшан
Барон Епингхофен

Майор фон дер Лааба – съветник по дворцовите въпроси и аташе по печата (1887-)

Арх. Фридрих Грюнангер – придворен архитект

Добри Христов – придворен композитор

Павел Калевич – интендант на Цивилната листа (1896)

Михаил Златаров – началник на продворната Телеграфо-пощенска станция (1896), по-късно Интендант на цивилната листа (1905)
Недялко Смилов - Интендант на цивилната листа и инспектор на дворците (1913-1919) 

Проф. Иван Буреш – уредник на Царския музей по естествена история

Д-р Паул Леверкюн – директор на научните учреждения и библиотеката на двореца

Д-р Х. Герцнер – лейбмедик (1913)

Д-р Найсер – лейбмедик (1887-)

Д-р Станислав Лудвиг – лейб медик (1896)

Д-р Иван Йорданов - лейбмедик 

Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар

Петко Горбанов – учител по български език

Добри Ганчев –  придворен учител по български език на княза и княгиня М. Луиза

Христо Карагьозов – началник на личната охрана

Едуард Вайх - в свитата, по-късно дворцов директор, а в емиграция Хофмаршал на Цар Фердинанд
Пфанкенщил

Жул Лошо– французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)

Франк Шоел– секретар на Фердинанд
Папазян – домакин на двореца
А.Георгиев - управител на двореца Евксиноград (1902)

Антон Новак – дворцов градинар

Едуард Андре – паркостроител в Евксиноград 1888

Анри Мартине – архитет - паркостроител в Евксиноград 1888 - 1890

Христо Георгиев - управител на избата Евксиноград  (1899 )

Моризе  - директор на парка Евксиноград (-1905)

Антон Краус - директор на парка Евксиноград (1905-)

Йозеф Крехан - директор на парка Евксиноград (-1914)

Димитър Георгиев - градинар на парка Евксиноград

Димитър Петров  - градинар на парка Евксиноград 1894
Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)

Кондев – градинар на Евксиноград  (1895)

Забунов – управител на княжеските лозя в Евксиноград (1895)

Т.Леерс – придворен архитект на двореца Евксиноград (1894)

Велизар Пеев – придворен доставчик на шоколад

Иван Карастоянов – придворен фотограф

Божидар Карастоянов - придворен фотограф

Шуменско пиво – придворен доставчик на бира
Братя Прошек - придворен доставчик на бира

д-р Никола Странски – придворен аптекар и зъболекар

Иван Б. Касъров - придворен книжар 

Тодор Кулеков - придворен сладкар 

Къща за вътрешни и международни транспорти "Експресъ" – царски придворен експедитор

Съединените тютюневи фабрики – Пловдив – придв. доставчик

„Исак Марказов” – придворен доставчик на месо

Сам. Патак АД – Белово – придв. дост. на хатия

„Юлиус Хегеш” – придв търг агент

C.F.Zimmermann- Пфорцхайм, Швейцария – царски придв. бижутер

Ludwig Wrana – Виена, придв. бижутер

Ив. К. Калпазанов – Габрово – първа княжеска придворна фабрика за шаяци „Фердинанд I”

Ревицки - кочияш

о. Йосиф Търновалийски - капелан в двореца Св. Антон в Словакия (1941-1946)
о. Иван Романов - капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941)
Рудолф Признер - царски аптекар в Кобург
Брезек - иконом на двореца Св. Антон в Словакия

.

Командири на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк

Полк Христо Димов Калфов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника

Ген. Александър Николов Кисьов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника (1907-1908)

Генерал Никола Ганчев Куртоклиев – възпитател (1895-1913) а-т (1913-1918), Маршал на двора (1918-1934)

Д-р Киркович – лейбмедик

Граф Шевермон – преподавател по френски език

+ Доростоло-Червенски митрополит Василий – духовен възпитател

Констан Шауфелбергер – възпитател и преподавател по френски (-1918)

.

Дворцова гимназия:               

Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история

Васил Кирилов Василев – математика

Никола Василев – физика

Перикли Чилев – латински и гръцки език

Юрдан Трифонов – български език

Иван Попов – история

Георги Евстатиев – рисуване

Борис Иванов – естествена история и химия

***  

Шефство на полкове:

Подполк. Марков – к-р

Ротм. Табаков – старши офицер

Ротм. Кацаров – старши офицер

Офицери: Даскалов, Тотев, Ганчев, Сирманов, Вуйчев, Василев

6-ти п. Търновски на Н.Ц.В. полк (1896)

Подпор. Н.Ц.В. Престоло-наследника Княз Борис Търновски, Херцог Саксонский

Полк. Цончев – к-р

Висши оф: Денчев, К. Иванов, Гешев; Генев

Низши оф: Пашинов, Хранов, Андреев, Цветанов, Ранков, Григоров, Панайотов, Павлов, Пошев, Стоянов, Овчаров, Димов, Марков; Банов, Кузунджийски, Тананов, Д.Димитриев, Божилов, Давидов, Радионов, Грозданов, Г. Илиев, Куртоклиев, Станов, Куюмбжиев[sic], Н.Илиев, Кесев, Маринов, Цветков, Ценев, Апостолов, Славеев, Кушев; Деянов, Трайков, Пазов, Михнев, Гичев, Банковски; сан.м-р Димитриев, сан.подпор. Георгов

.

Полк. Ценов – к-р

Висши офицери: Дворянов, Беров; Банов, Н. Цветков, И. Цветков, Чобанов, Руев; Низши офицери: Каварналиев, Толчев, Бобошевски, Вазов, Кацаров, Пушкаров, Вълчев, Тополов, Марков, Тетевенски, Вълчанов, Пеев, Сарайдаров, Първанов; Нерезов, Проданов, Бурмов, Паунов, Бояджиев, Ангелов, Симеонов, Винаров, Домусчиев, Касъров, Забунов, Начев, Станчев, Александров, Стайков, Маринов, Стефанов, Карадимов, Коджов, Проданов, Джумалиев, Божилов, Николов, Берберов, Венедиков, Янков, Подгоров; Вазов, Болярски, Бояджиев, Грозданов, Фелдеску; сан.пор.Бацаров; сан.ветр.пор.Карагьозов

1-ви конен на Н.Ц.В. полк (София, 1896):

Полк. Кърджиев – к-р

Висши офицери: Стоилов, Сиромахов; Данаилов, Велчев, Пенев

Низши офицери: Стойнов, Тошков, Тодоров, Близнаков, Танев, Виденов, Кованов, Николов; Брадинов, Йовович, Бананов, Гешев, Леонидов, Марков, Коцев, Фтичев, Стоянов; Карайорданов, Коджов, Сариков, Братанов, Мустаков, Христов, Тодоров, Трифонов; сан.пор. Георгиев, сан.вет.пор.Бенев

2-ри конен на Н.Ц.В. полк (Лом, 1896)- в последствие на Княгиня Мария-Луиза:

Подполк. Стоев – к-р

Висши офицери: Лилов, Попов; Кабакчиев, Нотович;

Низши офицери: Карадимов, Калчев, Симеонов, Михайлов, Желев, Томов, Стойчев; Димитриев, Манджуков, Стоянов, Балтаджиев, Попов, Босев, Бърнев, Апостолов, Войников, Атанасов; Митов, Юруков, Чонков, Софтов, С. Иванов, Голубаров, Влаевски; сан.вет.поруч.Повивков.

.

18-ти пехотен етърски полк (обявен в дена на обявяване на независимостта)

.

Чуждестранни полкове:
.
54 п. Мински на Н.В. Цар Фердинанд полк. Цар Фердинанд получава от Русия шефство над полка през 1908г. и през 1915г. то му е отнето като на противник във ВСВ.

 11 Императорски и Кралски хусарски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд полк. Това почетно шефство над австро-унгарски полк Княз Фердинанд получава през 1907г. По-късно полкът е прекръстен на "Фердинанд I цар на Българите"
Кралския Пруски 4 Тюрингски пехотен полк N 72 на Н.Ц.В.  ФердинандI
10 Макдебургски хусарски на Н.Ц.В.  Фердинанд I полк

Кралския Баварски 23 пех.п. "Фердинанд I Цар на Българите"
Полски стрелкови батальон N 26 на Н.Ц.В.  Фердинанд I

Teжък артилерийски полк N 60 на Н.Ц.В. Фердинанд I полк.