Източна Румелия
.
Източна Румелия (1879-1885)
.
Автономна област, обхващаша българските земи южно от Стара планина (без София и Македония) Управлявана от генерал-губернатор, християнин, назначаван от Турския султан. Създадена е по решение на Берлинския конгрес. На 06.09.1885г. е извършен преврат и е обявено Съединение с княжество България. След съединението Турция признава българския княз за управител на Източна Румелия.
Вътрешно устройство:
Генерал - губернатор;
Органически устав - конституция;
Главен секретар (и директор на вътрешните работи)
Частен съвет на Генерал-губернатора с 6 директори (министри);
Областно събрание - законодателен орган (56 души, от тях 10 по право и 10 назначени от генерал-губернатора);
Постоянен комитет (от 10 депутати, във времето когато не заседава Областното събрание)
_
Княз Александър (Алеко) Богориди (1879-1884)
