Временно руско управление на България (1877-1879)
Временното руско управление (ВРУ) формално не е част от Третото българско царство, доколкото се упражнява от руска имперска администрация. Въпреки това, в него участват много българи, в това число най-изявените интелектуалци и политици на бъдещото княжество. ВРУ поставя институционалната основа на бъдещата държава. Неговите висши сановници са част от съществуващата в Русия дворянска система. Това е причината да го включим като отделен етап от настоящото изложение.
Временното руско управление може да се раздели на четири етапа: подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен.
.
Първият етап - започва през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи”. Наименованието трябва да подчертае освободителният характер на предстоящата война. Началник е княз Владимир Черказки, а негови съветници са Сергей Лукиянов и М.Домонтович, полк.Съболев, Н.Геров, М.Дринов, Т.Бурмов, Т.Икономов и др. Отчитайки особеностите и влиянието на османската феодална система те проектират формата на бъдещото държавно управление на България. Подготвят се нови административни актове за местното и централното управление. Посредством руското правителство, Одеското настоятелство и славянските комитети в Петербург и Москва са издирини много българи получили висшето си обазувание там. Към Канцеларията се привлечени 80 офицера и 20 руски консула.От тях по-късно са назначени и първите губернатори, вицегубернатори, окръжни управници и полицейски началници.
.
Вторият етап започва с преминаването на руските войски на Дунава и завършва с преустановяването на военните действия. След форсирането на р. Дунав на 4 (16) юли 1877 г. става тържественото установяване на гражданското управление в гр. Свищов - първия освободен български град. За негов губератор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор - Марко Балабанов. Назначението на българи за императорски представители в първия освободен град е символично – да се подчертае възстановяващата се българска държавна традиция. До подписването на мира са създадени общо 8 губернии, като за губернатори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български общественици. Под ръководството на Канцеларията се устройват полицейските, административните, финансовите, съдебните, медицинските и образователните органи в освободените земи.
.
След подписването на Санстефанския договор започва третият - мирновременният период през който сме свидетели на постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, цантрални и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.
Княз Черкаский почива в деня на подписване на мира на 3.03.1878г. На негово място временно е назначен генерал Дмитрий Г. Анучин. На 8.05.1878г. княз Дондуков – Корсаков е назначен на новата длъжност „Имперски Комисар”. Под негово ръководство се изгражда Съвет на имперския комисар състоящ се от 7 отдела. Седалището му е преместено от Търново в Пловдив, тъй като се е смятало той да стане столица на новата държава.
.
Заключителният етап от ВРУ започва след Берлинския конгрес (1 юли 1878г.) Конгресът определя границите и характера на Княжеството и автономната област Източна Румелия. За 9 месеца ВРУ се задължава да организира свикване на Велико народно събрание, което да гласува конституция и да избере княз. Губернаторът на Пловдив генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана. През октомври 1878г. седалището на ВРУ се премества от Пловдив в София.
Служителите на ВРУ, като представители на императорската власт са част от руското дворянско съсловие, определено от Петър I със закона за дворянските - грждански и военни чинове "Табель о рангах" от 1722г.
.
Протоколни обръщения :
Императорски комисар - Негово Високо Превъзходителство
Губернатор и вицегубернатор - Негово Превъзходителство
Губернски секретар и други длъжности в губернската канцелария - Негово Благородие
.
Генерал - Негово Превъзходителство
Офицер - Негово Благородие
.
Кназ Владимир Черкаски (01-03.1878)
Генерал Дмитрий Анучин (03-05.1878)
Генерал княз Александър Дондуков - Корсаков (1878-1879)
Генерал Аркадий Столипин (генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско 1878-1879)
***
Губернатори през Временното руско управление
Руски аристократи командващи в Опълчението и Бълг.Земска войска и Румелийската милиция
