Дворцова свита

Посочените лица заемат губернаторски постове по различно време в периода между форсирането на Дунава от руските войски през юли 1877 и гласуването на закона за административното деление в княжеството, който премахването на губернската администрация през 1880г.

Свищов:

Найден Геров – губернатор

Марко Балабанов – вицегубернатор

Ген. Василий Гр. Золотарев – Губернатор

Иван Вазов – губернски регистратор

Алеко Константинов – писар

Палаузов – началник на губернската канцелария

Христо Павлов  – подначалник на губернската канцелария

оф. Ценин – директор на канцеларията

.

Варна:

Генерал Иван Кишелский (първият българин-генерал на руска служба)

Камерюнкер Н. Баумгартен ( – 06.1879)

Драган Цанков (06-8.1879)

Д-р Панталей Минчович (08-12. 1879)

Васил Димитров Стоянов

Тодор Пеев

Андрей С. Тръпков – вицегубернатор

Тодор Н. Шишков – управител на губернската канцелария (06.1879)

Стерю Анастасиади – съветник на Губеранатора

Подполк. Куртъянов – губернски началник на земската войска

.

София:

Пьотр Алабин – губернатор (02.1878)

Тодор Бурмов – губернатор (1879)

проф.Марин Дринов – вицегубернатор (1878)

Полк.Спокойский-Францевич – губернски началник на земската войска

.

Пловдив:

Ген. Николай Николаевич Вельяминов – военен губернатор

Ген. Александър Ал. Шепелев – губернатор

Ген. Барон Огюст Казимировия Гибш фон Гростал – губернатор
Ген. Аркадий Д. Столипин – губернатор, от 06.1878 – генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак

Тодор Бурмов – вицегубернатор (06.1878)

Полк. Кесяков – губернски началник на земската войска

.

Русе:

Ген. Василий Гр. Золотарев – губернатор

Марко Д. Балабанов – вицегубернатор

Никола Г. Даскалов – вицегубернатор (07.1877)

Подполк. Граф Тизенхаусен – губернски началник на земската войска

Иван Вазов – секретар – писар

.

Търново:

Ген. Княз Николай Ив.Святополк-Мирский – военен губернатор (1877)

Ген. Михаил Ал. Домонтович – губернатор (1877)

Марко Балабанов – вицегуребранор

Петко Р. Славейков – губернатор ?

Драган Цанков – вицегубернатор

Н.Щербински – губернатор

Марко Тотев – началник на канцеларията на губернатора

Подполк. Редькин – губернски началник на земската войска

.

Видин:

Константин Н. Станишев – вицегубернатор (1879)

Андрей С. Тръпков – губернатор

Петко Каравелов – вицегубернатор

Подполк. Флоренский – губернски началник на земската войска

.

Сливен:

Ген. Илишевич – губернатор

Майор Гречановски – вицегубернатор

Димитър Хранов – губернски съветник

Захарий Коняров – началник на канцеларията

Иван С. Иванов (Ив. Цанев Калянджиев) – губернатор

Римски – Корсаков – вицегубернатор

Бляев – началник на канцеларията

Гусаков – чиновник за особени поръчения

Петко Р. Славейков – старши чиновник за особени поръчения

Подполк. Доршпрунг – Целица – губернски началник на земската войска

.

Тулча:

И.Белоцерковец – губернатор

Тодор Икономов – вицегубернатор

Никола Г. Даскалов – вицегубернатор (06-12.1878)

. 

Плевен:

Ген. Михаил Д. Скобелев – военен губернатор

.

Генерал Дмитрий Гаврилович Анучин

Императорски комисар в България (03-05.1878)

*1833 Тамбовска губ +1900 Санкт Петербург

Произхожда от дворянски род от Централно-Черноземски район /Тамбовска губерния, за който има данни от началото на XVIII век. Завършва Павловския кадетски корпус и Имперската военна академия. През 1863г. за участието си в потушаването на полското възстание получава от императора златна сабя с надпис „За храброст”. Губернатор на Радомск; Генерал-губернатор на Източен Сибир, член на Сената. Военен писател и учен. По време на Руско-турската война е част от Канцеларията на гражданското управление. След смъртта на княз Черкаски временно заема мястото му до назначаването на княз Дондуков – Корсаков за императорски комисар.

.

Генерал Аркадий Дмитриевич Столипин

Генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско (1878-1879)

*1822 имението Середниково +1899

.

    .

Произход: Столипини е стар високопоставен дворянски род. Столипин е братовчед с поета Михаил Лермонтов. Баща му е легендарен генерал, а сина му е изтъкнат държавник и министър от началото на XX век. Съпругата на Аркадий Столипин е княгиня Горчакова – от стария и изтъкнат род. Интересен факт е, че през Горчакови, родът Столипини се сродява с рода на неговия приемник в Източна Румелия – Богориди чрез брака на една от внучките на княз Стефан Богориди с представител на Горчакови.

.

Кариера: Получава домашно образование в родовото имение Середниково.На 16 годишна възраст Аркадий Столипин постъпва в конната артилерия, участва в потушаването на Унгарското въстание, след призива на Австрийския император. Участник в Кримската война. За участие в защитата на Севастопол е награден със златна сабя с нядпис „За храброст”. След войната е командващ атаман на Уралското казачество. След манифеста за освобождаване на селяните от крепостничество е назначен за началник на Комитета по обсвобождаване. Причислен е към свитата на императора, където заема различни високопоставени длъжности: генерал – адщтант, обер-камерхер, таен съветник, шталмайстер.

По време на Руско-турската война е корпусен командир. Съпругата му – княгиня Горчакова участва като милосърдна сестра. Столипин е командващ румънските части от името на княз Карол, ръководи превземането на Николпол, комендант на Плевен, началник на Бургаския гарнизон. След Санстефанския мир е назначен за губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес – за Генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско. На този пост Столипин установява гражданска и военна администрация идентична с тази в княжеството и по този начин осуетява османската власт в автономната област и създава предпоставки за съединението. След изготвянето на Органически устав на областта и назначаването на княз Алеко Богориди за генерал-губернатор, Столипин му предава властта.

След завръщането си в Русия Столипин е командир на Гренадирския корпус, комендант на двореца Кремъл. Освен военната и гражданска служба, Столипин се занимава активно със скулптура, композира музика, пише исторически съчинения.

.

Канцелария:

Римски – Корсаков – вицегубернатор 

Пьотр Неклюдов – началник на канцеларията

.

Връзки:

Имението Середниково

.

Принц Франц-Йосиф фон Батенберг

Брат на княз Алекандър I, член на свитата му

*1861 Падуа + 1924 Теритет (Швейцария)

.

.

Най-малкият син на принц Александът Хесенски и Графиня Юлия фон Хауке – принцеса Батенберг. (Подробности за родаствените връзки – вж. Брат му принц Лудвиг фон Батенберг). 

Принц Франц Йосиф пристига в България като млад офицер, част от свитата на брат си княз Александър Батенберг. По време на Сръбско-българската война се бие на фронта в състава на 1 – ви конен полк при Три Уши. По време на преврата на русофилите е арестуван заедно с княза и експулсиран. В следващите месеци името му е след спраганите за приемници на българския трон. През 1891г. защитава докторат – дисертацията му е върху икономиката на България по време на управлението на брат му. От малък се увлича по науките и е страстен библиофил – за разлика от братята си, които се увличат по армията, Франц-Йосиф показва повече ентусиазъм към академичната кариера. През 1897г. в Цетине се омъжва  за Ана, принцеса Петрович-Ниегош, дъщеря на Черногорския крал Никола. Женитбата е уредена от Кралица Виктория, за която и двамата са слабост. Нямат потомство. Същата година получава Големия рицарски кръст на Викторианския кралски орден, както и командорски рицарски кръст на Ордена на Банята. До първата световна война живеят в имението Принц-Емил-Гартен до Дармщат. След избухване на войната се местят в Швейцария. Франц-Йосиф е близък приятел с италианския крал Виктор – Емануил Савойски, на когото често гостува.

Ана умира в Монтрьо през 1971г. на 96 години. Дълги години е най-възрастната европейска принцеса. Ана и Франц-Йосиф са погребани в Schaffhausen, швейцария, в гробището “Waldfriedhof”

.

.

 .

Адмирал на флотата Луис Александър Маунтбатън, първи маркиз на Милфорд Хевън, граф на Медина, виконт на Олдърни, принц Батемберг, първи морски лорд на Великобритания

. 

 Най-голям брат на княз Александър I Батенберг. През 1882 – 1883 като британски морски офицер е аташиран към свитата му и го придружава в първата му голяма дипломатическа обиколка в Турция, Светите места, Близкия Изток Кипър

*1854 Грац + 1921 Лондон

.

.

Произход и семейство: Баща му принц Александър Хесенски сключва морганатичен брак с Графиня Юлия фон Хауке, принцеса Батенберг. Заради брака, семейството е лишено от Хесенската титла и приема името на съпругата. Братовчед му Принц Лудвиг Хесенски е женен за Принцеса Алис, дъщеря на кралица Виктория. През 1883г. се жени за си братовчедка си Принцеса Виктория Хесенска, внучка на Кралица Виктория. След сватбата му е присъден Ордена на Банята. Луис и Виктория имат 4 деца:

.

-Луис – първи граф Маунтбатън и Бурма, Вицекрал на Индия

-Алис, омъжена на Принц Андрю Гръцки и Датски, чийто син е Единбургския дук Принц Филип – съпруг на кралица Елизабет II;

-Луиза, кралица на Швеция; съпруга на Kрал Густав VI

-Джордж, 2-ри граф на Маунтбатън, женен за графиня Надежда дьо Торби, внучка на Цар Николай I и братовчедка на Александър Пушкин.

.

Кариера: На 14 години постъпва в британския флот като кадет на кораба Виктори, бивш флагман на адмирал –лорд Нелсън. След това служи на фрегатата на Уелския принц. Служи на различни кораби по петте континента – Средиземно, Черно море, Индия, Америките… По време на Руско-турската война, вече е офицер на кораба Султан, закотвен в Босфора през 1878. По това време посещава  брат си, принц Александър Батемберг служи в руската армия, за което и двамата са разследвани от началниците си, но се доказва, че не са нарушили офицерската си клетва за лоялност.

През 1880 с баща си са заедно на гости на Цар Алекандър II, когато в Зимния дворец избиухва експлозия, целяща да убие императора. През 1882г. участва в Египетската кампания, след което посещава брат си княз Александър I и в състава на свитата му участва в обиколка в Турция, Кипър и Светите земи с турската флота.

След брака си служи на висши флотски длъжности при крал Едуард VII и крал Джордж V. По време на Първата световна война поради силните анти-германски настроения и натиск върху кралското семейство да изостави германското си име, сменя името си от Батемберг на Маунтбатън.

.

Барон В. фон Ридезел цу Айзенбах

Член на свитата на княз Александър I Батенберг, Хофмаршал на двора и флигел-адютант, подполковник

Барон Ридeзел (Riedesel) произлиза от древен рицарски род. Първите данни за рода са от регистри в Хесен през 12-ти век. Още от тогава датира традицията Ридезел да служат като придворни при хесенските владетели. През 15-ти век закупуват замъка Айзенбах (Eisenbach) и оттогава той е семейно имение (на графиката). През 1680г. рицарите Ридезел са обявени за барони на Айзенбах.

Може би най-известният представител на рода е генерал Фридрих Адолф Ридезел, барон Айзенбах (1738-1800), който командва Брауншвайгския полк във войните за независимост на САЩ. Полкът е част от войските, които британската корона вика на помощ от германските княжества. Генералът е известен и стова, че издиха първата коледна елха в Северна Америка – в сорел през 1781г.

(на снимката – част от делегацията на хесенския двор при коронацията на цар Николай II. Барон Ридезел е изправен, вторият отдясно)

 .

 

Барон Алфред фон Корвин Виржбитски

Член на военната свита на княз Александър I Батемберг, пристига в България от Дармщат заедно с княза. През 1884 – 1885г. е командир на лейбгвардията (личен на Н.В. конвой) и като такъв участва в Сръбско-българската война. 

Барон Корвин произхожда от много древен рицарски род – Корвин, разпространен в Унгария, Полша, Прусия, Литва, Русия.  Родовата легенда сочи, че във времето на Император Тиберий центурионът Валесий Месала бил предизвикан на дуел от един франкски пълководец. Когато застанали един срещу друг, един черен гарван кацнал на шлема на Валесий. Той с лекота победил франка и приел гарвана за покровител на рода си, като приел името Corvinus (лат.гарван). Фамилията Корвин е разпространена в Унгария – в това число и крал Матиаш I Корвин. Корвин-Виржбитски е пруски клон на рода, дал редица офицери.

(на графиката – барон Корвин-Виржбитски в униформа на родовия пруски керасирски полк Виржбитски)

.

Генерал Михаил Алексеевич Домантович

(1830-1902)

Губернатор на Търново (1877)

Началник на канцеларията за общи дела и дипломатически отношения на Временното руско управление (1878)

.

Руски военен деец, генерал-майор. В навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. е назначен за управляващ канцеларията на завеждащия гражданската част при главнокомандващия руската Дунавска армия. 1878 г. -

Потомък на стар украински дворянски род от Черноговска  губерня, дал няколко генерала.

.

Заедно представяме губернатори, офицери от Българското опълчение, Българската земска войска и Източнорумелийската милиция, на които не открихме портрети и подробни биографии, а само благородническите гербове и общи сведения за родовете им:

Тизенхаузен, Золотарев, Шепелев, Римски-Корсаков, Фон Кубе, Ессен-Стенбок-Фермор, Толстой, Фон-дер-Ховен 

.

Граф фон Тизенхаузен

Подполковник. Служи в Българското опълчение. Губернски началник на Българската земска войска в Русе (1877)

Тизенхаузен е стар благороднически род с разклонения в Латвия, Естония, Германия, Русия. Води началото си от Холщайн, Германия. В началото Тизенхаузен са били рицари при графовете Вьолпе (известни оъ VIII век). В началото на XII век двама братя Тизенхаузен – Етелбрехт и Дитрих се преселват в Ливония (днешна Латвия) Етелбрехт става фохт на Тевтонския орден. През XIV век са титуловани за членове на императорския дом на Свещенната римска империя. През XVII век шведската кралица им дава баронска титла, а през XVIII руският император ги прави графове на руската империя, а през XIX – барони.

** ** **

Генерал Василий Григориевич Золотарев

Губернатор на Свищов и Русе (1878)

Золотареви – дворянски род известен от XVII век.

** ** **

** ** **

Генерал Александър Александрович Шепелев

Губернатор на Пловдив (1878)

*1841 +1887 Баку

.

Генерал-адютант.Участник в Руско-турската война. Губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес – делегат в комисията за Източна Румелия.

От древен благороднически род, водещ началото си от “честен мъж на име Шел”, който през XIV век се преселил от германското кралство Швай в Полша, а оттал постъпил на служба при княз Дмитрий Донски. През 18-ти век Дмитрий Шепелев е обер-хофмаршал при Елисавета, построил Зимния дворец.

** ** **

.

. 

Римски-Корсаков

Губернатор на Сливен, вицегубернатор на Източна Румелия (1877-1879)

Римски Корсаков е дворянски род, произлязъл от древния литовски род Корсак. Той води началото си от XIV век, когато Жигимунт Корсак се преселил от Чехия в Литва. Двама от неговите синове се преселили в Москва в свитата на една княгиня, като дали началото на няколко руски дворянски рода, сред които Корсако и Римски-Корсаков. Името Римски – Корсаков идва вероятно от брак с последна наследница на род Римский. Родът Римски-Корсаков е дал много генерали, губернатори и известния руски композитор Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844-1908)

.

*** *** ***

.

.

Ротмистър Юрий фон Кубе

командир на Лейбгвардейския на Н.В. Княза конвой (1884)

От род на немски благородници

.

***

.

Граф Ессен-Стенбок-Фермор

Командир на 5-та батерея  в Българската земска войска (1878)

Стенбок са шведски графове, произлизащи от държавния съветник Йонс, живял през XIII век. Дъщеря му Екатерина била трета съпруга на шведския крал Густав Вази. През XVII век клон от рода се преселва в Естония. В началото на XIX век представител на рода се жени за единствената дъщеря на граф Фермор и получава правото да носи името Стенбок-Фермор. Техния син се жени за единствената дъщеря на граф Ессен и така родовото име става Ессеб-Стенбок-Фермор.  Родът е дал много офицери, традиционно в артилерията.

.

*** *** ***

.

. 

Граф М.П. Толстой, флигел-адютант

Командир на 3-та бригада на Българското опълчение

.

Толстой е голям благороднически род, който води корените си от XIV век. Родоначалник е Идрис, който се заселва в Чернигов и се покръства под името Леонтий. Той е родоначалник на няколко големио знатни рода. Неговият правнук Андрей Харитонович получава от княз Василий Тъмни прозвището Толстой (тлъст, едър) и така поставя началото на рода. Много воеводи, пълководци и дворяни принадлежат към рода, в това число и писателя Лев Толстой. Графовете Толстой са сродени с всички родове на високата руска аристокрация.

.

** ** **

.

.

Барон фон дер Ховен

Командир на 5-та рота в 5-та дружина на Българското опълчение

.

Бароните фон дер Ховен са древен род с родословие от XIV век, когато преселват от Остзее в Курландия (Естония). Регистриани са в Курландскито, Естландските и Литванските рицарски регистри. От XIX век са руски барони.

.

.

.

Генерал-адютант Княз Николай Ив. Святополк-Мирски

Военен губернатор на Търново (1877)

*1833 Митсков + 1898 Мир

Генерал от кавалерията. Генерал-адютант. Член на Имперския съвет. Кръщелник на цар Николай II. Произхожда от древен полски благороднически род в Белорус, дал няколко изявени генерали и държавници. Рожденното му име е  Томас Богомил Жан Святополк-Мирский. Баща му бил посланик на васалното Кралство Полша в Русия. Учи в пажеския корпус. Започва военна кариера в Кавказ под командването на генерал граф Воронцев. По време на Руско-турска война,командва дивизията, която води завършващите боеве при Шипка. От 1881 е атаман на Донското казачество. Има два брака: първият е с грузинската принцеса Вера Илийчина,а вторият – с Клеопатра Ханикова. Има общо 8 деца. До смъртта си живее е семейния замък Мир в Белорус (на снимката)

.