Дворцова свита

Княгиня Мария Луиза

Сестра на Цар Симеон II

*1933г. София

Княгиня Мария Луиза е първото дете на Цар Борис III и Царица Йоанна. Неин кръстник става Александър Малинов. Баща и умира през 1943г. и на трона се възкачва по-малкият и брат Цар Симеон II. След комунистическия преврат през 1944 и проведеният референдум през 1946г. царското семейство напуска страната и живее първо в Египет, а след това в Испания.

През 1957г. Княгиня Мария Луиза се омъжва в замъка Аморбах за Принц Карл Владимир Ернст Хайнрих цу Лайнинген – вторият син на Принц Карл фон Лайнинген и Великата княгиня Мария Кириловна.  Провеждат православен ритуал в руска православна църква в Кан. От този брак се раждат двама сина: Карл Борис Франк Ларкварт (1960) и Херман (1963). Карл Борис има 2 брака: с българката Милена Манова имат син Никола Александът Карл Фридрих. Вторият му брак е с Черил Риглър – имат син Карл Хайнрих и дъщеря Юлиана. Херман фон Лайнинген е женен, има дъщеря Татяна

Лайнинген е стар благороднически род, чиито предци са владеели Елзас и Лотарингия. Писмени дании за рода има от XIV век. През вековете родът се разделя ня няколко клона, които са сродени с повечето европейски династии. Първият съпруг на майката на Кралица Виктория е от този род.

През 1968г. Княгиня Мария Луиза за развежда с Принц Карл Лайнинген и година по-късно се омъжва за поляка Бронислав Хробок. Имат дъщеря Александра Надежда (1970) и син Павел Алистер Антони (1972). Александра Надежда е омъжена за Йорг Шампалимо Рапосо де Магальос и имат две деца: Луис (2003) и Джованна (2006)

След падането на комунистическия режим в България Княгиня Мария Луиза е първия представител на царското семейство, който посещава страната. Посрещната е много сърдечно от големи групи хора. Тя е член на управителното тяло на Американския университет в Благоевград. Живее в Медисън, Ню Джърси.

.

. 

Прицеса Клементина Орлеанска, Принцеса Сакс-Кобург-Готска, Дукеса на Саксония

                                                      Майка на Цар Фердинанд I

*1817 Ньой –сюр-Сен  +1907 Виена

.

. 

Най-малката дъщеря на френския крал Луи-Филип и жена му Мария-Амалия – Принцеса на Двете Сицилии. През 1830г. френската монархия е възстановена, Луи Филип става Крал, а Клементина – Велика Княгиня. През 1843г. се омъжва за Принц Август Сакс-Кобург-Готски-Кохари, Дук на Саксония (1818-1881). Имат 5 деца:

-         Принц Филип (1844-1921), женен за Луиза, дъщеря на Kраля на Белгия Леополд II -         Принц Август (1845-1907), женен за Леополдина, дъщеря на Императора на Бразилия Педро II

-         Принцеса Клотилда (1846-1927), омъжена за Архедук Йозеф Австрийски, Принц на Унгария

-         Принцеса Амели (1848-1894), омъжена за Максимилиан Фердинанд, Дук на Бавария, по-млад брат на Императрица Елисаветв Австрийска

-         Фердинанд I

След падането на френската монархия през 1848 Клементина живее в Кобург и Виена, където съпругът и е генерал от австроунгарската армия. Осъзнавайки факта, че няма да бъде кралица, амбициозната Клементина насочва всички усилия да намери трон за фердинанд – нейният най-малък и любим син, у когото вижда пиоразителна прилика с Крал Луи XIV – Краля Слънце. При възникване на възможността за заемане на овакантения български трон, Клементина лобира активно за сина си. Княгиня клементина има остър ум и забележителни познания за европейската политика и дипломация, което я прави много влиятелна в европейските владетелски дворове. Нейната братовчедка Кралица Виктория, с която кореспондират активно, пише, че Клементина е „съюзникът, койт винаги е мечтала да има и врагът, срещу който никога не би се изправила”

В България Княгиня Клементина е много популярна. Развива силна благотворителна дейност – строи болници и сиропиталища, училище за слепи деца, дори финансира със собствени средства част от железопътната линия на Княжеството. Тя е и сред основателките на Българския червен кръст. Вече много възрастна, княгинята оглушава и с нея се общува трудно – - слуша с голяма фуния. Умира във Виена през 1907г. на 90-годишна възраст. На гроба и в Кобург пише: „Дъщеря на крал, тя не беше кралица, но майка на крал”

Свита:

Ана Александрова Дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено

Мария Петрова-Чомакова

Султана Р. Петрова

Мара Белчева

Шефство на полк:

9-ти пехотен пловдивски на Н.Ц.В. Принцеса Клементина Сакс-Кобург-Готска полк (1896):

Полк. Дялов – к-р

Висши офицери: Митов, Спасов, Дюлгерски, Парушев

Низши офицери: Мандров, Рашков, Събев, Големинов, Вълков, Млъчков, Андреев, Балтаджиев, Гладичев, Мандов, Димитриев, Джамбазов; Павлов, Топалов, Мутанов, Жечев, Загорски, Константинов, Вартазамиян, Пападопов, Стоянов, Аврамов, Константинов, Илиев, Денчев, Ив. Бочев, Хр. Чаракчиев, Бъчеваров, Спасович, Коняров, Нягулов, Малеев, Бохосиян; Ангелов, Тефиков, Грива, Георгиев, Мицора, Загорчев; сан.м-р Вълкович, сан.поруч.Кьойбашиев

 

. 

Източна Румелия  (1879-1885)

.

Автономна област, обхващаша българските земи южно от Стара планина (без София и Македония) Управлявана от генерал-губернатор, християнин, назначаван от Турския султан. Създадена е по решение на Берлинския конгрес. На 06.09.1885г. е извършен преврат и е обявено Съединение с княжество България. След съединението Турция признава българския княз за управител на Източна Румелия.

Вътрешно устройство:

Генерал - губернатор;

Органически устав - конституция;

Главен секретар (и директор на вътрешните работи)

Частен съвет на Генерал-губернатора с 6 директори (министри);

Областно събрание - законодателен орган (56 души, от тях 10 по право и 10 назначени от генерал-губернатора);

Постоянен комитет (от 10 депутати, във времето когато не заседава Областното събрание)

_

Княз Александър (Алеко) Богориди (1879-1884)

Гаврил Кръстевич (1884-1885)