Дворцова свита

Темата за дворците на Третото българско царство е една от обсъжданите, но дълбоко непознати теми на нашата съвременност. Ще направим опит да надникнем отвъд злободенвието на споровете за царски имоти и да дадем основни сведения за тези символи на държавност, суверенитет и монархически авторитет. По-точно ще насочим вниманието на читателя, защото наши колеги вече са свършили доста работа и са систематизирали информация за дворците в няколко други сайта. Затова и ние ще дадем препратки към тях. Заедно с дворците сме предвидили да представим и останалите жилищни имоти, собственост на дворцовата институция и членовете на династията. Имотите, които се намират в близост до някой от основните дворци и са функционално свързани с него, са групирани заедно.

Малкият дворец в същност е една голяма градска къща, намирала се в карето между днешните улици “Ген.Паренсов” и “6-ти септември”, там където днес е Министерството на вътрешните работи. В тази къща живее княз Александър I Батенберг в периода 1880-1883г., когато княжеският дворец е основно ремонтиран и реконструиран.

Дворецът “Кобург” е една от най-импозантните сгради на Виена. Разположен е в идеалния център - между катедралата Св. Стефан и парка с известния паметник на Йохан Щраус. Поради разположението си, дворецът няма голям парк. През 1802г. фамилията Кохари купува мястото на бившите казарми на градската стража - един от бастионите на външния кръг на града. През 1826г. става собственост на Принц Фердинанд Сакскобург-Готски и съпругата му Мария - Антония Габриеле (родена Кохари)
Сградата е построена в днешния си вид през 1840-1845г. Добива известност като “аспарагусовия дворец”
През 1843г. Принц Август Лудвиг Сакскобург-Готски е жени за Принцеса Клементина Орленаска. Дворецът става виенската резиденция на фамилията Кобург.
Тъкмо тук Принц Фердинанд приема българската делегация с предложението да стане Княз на България. Оттук отпътува за България и в същия дворец отсяда при посещенията си във Виена. В този дворец е живяла и Княгиня Клементина.

*
Символите на монархическата власт - короната, кълбото, скиптъра, трона, личния щандарт и герб, инсигниите на велик магистър на висшите ордени имат традиция от най-дълбока древност. Тази традиция е запазена и днес в държавите с монархическо управление. В европейската история владетелските регалии са важна част от държавната символика. Българското царство не прави изключение
*
Короните

Българските князе и царе от Третото царство нямат корона. Във времето в което се възстановява българската държавност, короната е символ, който се използва само при коронация на владетеля. Отдавна парадното облекло на европейските монарси е генералската униформа. Нея възприемат и българските владетели. Въпреки това, на един възпоменателн медал по случай годишнината от обявяването на Фердинанд за Цар той е изобразен с корона. Не е известно, дали за целта е позирал с някоя корона, или портретът е чисто художествен. Известни са още няколко изображения на фердинанд с корона - на ктиторски надпис на трона в катедралата Св Александър Невски, както и на един маслен портрет. Царят е мечтаел за възвръщане на Константинопол в християнски ръце и е позирал като византийски император. Портрет във византийски императорски одежди е правен и на Княгиня Мария Луиза.

За бракът на Княз Фердинанд с Принцеса Мария Луиза Бурбон Пармска – първата династическа сватба на Третото царство, българското общество е в еуфория. Съпругата на министър-председателя Стефан Стамболов – Поликсения подема инициатива за събиране на средства за направа на корона на княгинята. Женските дружества в цяла българия организират кампания за събиране на средства. Накрая и държваните чиновници решават да дарят 4% от месечната си заплата за подаръка. Събрана е огромна за времето си сума (равна на сумата, с която по-късно е построен паметникът на царя-освободител). Короната е с бели, зелени и червени скъпоценни камъни – сапфири, изумруди и рубини. Може да се разглобява, като образува различни бижута – гривни, огърлица, брошка. Изработена е от водеща виенска щвелирна фирма, като преписката води лично Стамболов. Короната е носена от Княгиня Мария Луиза на сватбата. След сватбата, с останалите пари Княгинатя построява болница Майчин дом.

След абдикацията си Фердинанд отнася короната със себе си, но за сватбата на Борис III с Йоанна савойска му я дава. На сватбата си с херцог Лайнинген дъщерята на Цар Борис III, Княгиня Мария Луиза носи същата корона. Третият царски брак, сключен с тази корона е на Симеон II с Маргарита Гомес Асебо и Сехуела. Короната е ползвана от Царица Йоанна за официални церемонии
   
  

Освен диамантената корона от българския народ, Княгиня Мария Луиза притежава и втора корона, принадлежала на Мария Антоанета, сватбен подарък от Фердинанд При вторият брак на Цар Фердинанд с Принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц, царицата носи същата корона.
 Княгиня Мария Луиза е притежавала и друга корона, подарена от семейството и  (дясната снимка) Известна е и друга корона на Царица Елеонора, дарена на Националния етнографски музей от Княгиня Евдокия през 1946г. тази корона е от позлатено сребро.

На сватбата на най–големия син на Симеон II - престолонаследникът Княз  Кардам Търновски с Мириам Унгрия, булката е с друга корона.

*
Жезлите
*
Княз Александър I
Известен е един жезъл на княз Александър, който по-скоро представлява бастунче от скъпо дърво, със сребърна глава носеща княжеския вензел.

Фердинанд

В периода 1890-1908 Княз Фердинанд притежава два жезъла – къс и дълъг (130 см). Те наподобяват бастунче от благородно дърво. Накрая завършват с княжеския вензел – буквата Ф и хесенската корона. След 09.09.1944г. се появяват в американска колекция. Днес са притежание на анонимен частен колекционер.

На 1 октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война в съюз с Австро-Унгария, Германия и Турция. Българските войски нападат Сърбия и след 40 дни я разгромяват. Македония, освободена от османско владичество през 1912 г., но попаднала под сръбска власт през 1913 г., отново получава свободата си. Цар Фердинанд е посрещнат от изстрадалото население като освободител.

По този повод на 5 януари 1916 г. в Ниш се провежда грандиозен военен парад. Начело е българският цар, придружен от децата си - князете Борис и Кирил, и генералите Жеков, Жостов, Тодоров и Бояджиев. В парада участва и германска делегация, предвождана от император Вилхелм ІІ. До него са главнокомандващият съюзническите армии на Балканите генерал фон Макензен, Мекленбургският херцог Йохан Албрехт и др. От гр. София до Ниш делегацията е придружавана от полковника от Генералния щаб П. Ганчев, който през целия път е обучавал кайзера на български език. Вилхелм ІІ приема парада със “Здравейте юнаци”, а във въздуха се понася мощно “Ура”. След това той обявява цар Фердинанд за фелдмаршал от германската армия, взема от ръцете на ген. фон Макензен специално изработения маршалски жезъл и го връчва тържествено на царя. Развеселен, Фердинанд го приема и целува кайзера с думите: “Най-после мога да Ви нарека колега!” След това започва да ръкомаха с жезъла в такт с военния марш.

Царят има право да бъде развълнуван. И чинът, и символът му са свидетелство, че Германия най-после е признала България за равноправен съюзник. Жезълът пък е висока лична чест за царя. Техни носители са не само император Вилхелм ІІ и генерал фон Макензен, но и световноизвестни военачалници и монарси като австро-унгарският император Франц Йосиф, английският крал Джордж V, султан Мехмед V и др. - общо само 40 човека през цялото съществуване на Пруската империя. При това жезълът е блестящо произведение на изкуството. Изработен е от сребро с позлата в типичната за този предмет куха цилиндрична форма. Облечен е с кадифе в синьо-зелен цвят, а в горния и в долния му край са поставени надписи на немски език: FERDINAND KONING DER BULGARIEN FUR DEN GLANZEND GEFUHRTEN SERBISCHEN KRIEG и WILHELM II DEUTSCHES KAISER KONING VON PRUSSEN SEINEM HOCHVEREHRTEN BUNDESGENOSSEN.

По тялото на жезъла са апликирани пруски символи - 20 двуглави орли и още толкова корони, украсени с червен емайл.  В замяна, Фердинанд прави своя съюзник шеф на 12 пехотен Балкански полк.
 На следващата година, при посещението на Кайзера в България, последният е облечен в униформа на български офицер, а Фердинанд - в униформа на германски фелдмаршал , като в дясната си ръка носи подарения му жезъл (на снимката). Европейска практика е при посещение в съюзни страни да се носи униформа на страната домакин.

Естествено българската войска не може да остане по-назад от германския съюзник. Два дни след парада в Ниш царят се завръща в гр. София и веднага е посетен от министъра на войната генерал Никифоров и генералите Жеков, Жостов, Бояджиев и Тодоров. Те му поднасят още един скъп дар – жезъл и пагони на маршал от българската армия. (маршалските пагони са с два кръстосани жезъла). До този момент никой у нас не е бил удостояван с това най-висше военно звание.  Жезълът от българската войска е позлатен, а тялото му е облечено в светло-бежово кадифе и е апликирано е с 16 короновани лъвчета и 16 корони - символите на Царство България. Надписът на български език гласи: “В памет на войната за освобождението на Македония 1915 г. Българската армия на своя любим Върховен Вожд Негово Величество Фердинанд І цар на Българите”.

И двата жезъла са изработени по едно и също време в най-известната германска фирма за ордени и медали “Gebr . Godet & Co”. Нейно дело са и всички фелдмаршалски жезли, раздавани от пруския двор още от създаването на Пруската империя в 1870 г. до нейния край през 1917 г., а по-късно и по време на Третия Райх.

Жезлите са носени от цар Фердинанд І при тържествени събития до абдикацията му на 3 октомври 1918 г. Тогава той се отказва от фелдмаршалското си звание, но запазва жезлите и ги отнася в имението си Кобург в Германия. След смъртта му през 1948 г. жезлите са пренесени от семейството му в Египет, а по-късно в Мадрид. От ноември 2005 г., благодарение на семейството на г-н Симеон Сакскобургготски, те се показват за пръв път пред българската публика в рамките на изложбата “Царската колекция на Националния исторически музей”.

*
Маршалски жезли и регалии на Цар Борис III

През 1943 г. по повод 25-ата годишнина от царуването на Борис III Министерството на войната решава да провъзгласи царя-главнокомандващ за фелдмаршал и да му поднесе от името на Българската армия фелдмаршалски жезли като символи на властта и държавността. Жезлите са поръчани на берлинската фирма “Gerb Godet & Co“ заедно с платинени парадни и всекидневни пагони. Проектът е дело на българския художник Димитър Гюдженов. Търсена е приемственост със символите на християнството и на държавността от Българското средновековие. Д-р Нойнбекер чиновник в орденската секция на германското военно министерство, е нает да следи за правилното изпълнение на поръчката. За изработката българското военно министерство заплаща на фирмата 148 229 райхсмарки. Използваните камъни в жезлите са на стойност 126 000 райхсмарки. Освен тях Министерството на войната предоставя на фирмата 400 г злато. Средствата са събирани от българската армия. Жезлите заедно с пагоните е трябвало да бъдат връчени на цар Борис III на 3 октомври 1943 г. След смъртта на царя (28 август) фирмата – изпълнител запитва дискретно дали поръчката се потвърждава и иска аванс от 40 000 райхсмарки. Министерството на войната не отказва поръчката.

Фелдмаршалският параден жезъл е изработен от 18-каратово злато с орнаменти от платина, емайл, брилянти, шлифовани естествени благородни камъни и бели перли. Формата му е на класически жезъл, орнаментите са български. В централната част се редуват 20 изправени короновани лъва и 20 царски корони с вдигнати кисти. Лъвът е графично изработен както при държавния печат от 1930 г. с богато орнаментирана грива върху червено кадифе. В долната част има растителни мотиви от преславската рисувана керамика3 от IХ в., симетрично редуващи се палмети. На страните на осмоъгълника има по три палмети. Цветът на благородните камъни е съобразен с националния трикольор – бели, зелени и червени. В долната част на жезъла е поставен офицерският орден „За храброст“ III степен, I клас върху синьо емайлово поле. Над златното разширение има надпис със зелени емайлирани букви и по две лилии една до друга „От българската войска по случай 25 години царуване / 3. Х. 1918 – 3. Х. 1943“. От двете страни на гривната отдолу и отгоре има по два златни пръстена, в които се редуват естествени благородни шлифовани правоъгълни камъни – бели, зелени, червени. На горният край на жезъла има разширение с релефни растителни орнаменти от платина и надпис от зелен емайл: „НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“, релефен вензел „БIII“ и корона от платина с инкрустирани брилянти. Следва златна ажурена гривна, увенчана с корона, а в долния край се редуват естествени благородни камъни – диаманти, смарагди, рубини и 8 реда перли. Жезълът е дълъг 540 мм. Поставен е в специално произведена кутия, облечена с бяла кожа с гравиран герб. Отвътре е тапцирана с бяла атлазена коприна.
Фелдмаршалският всекидневен жезъл е изработен от абаносово дърво във форма на нагайка с диаметър 18 мм и дължина 520 мм. Дръжката е сребърна с релефни герб и изображение на ордена „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. На противоположната страна има миниатюр на ордена “За храброст” III ст., I клас. Между ордена и герба има два релефни златни вензела „Б III“. На двата края на дръжката има златни гривни с надпис: „ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО“ (фамилният девиз на цар Борис III), а на долната гривна „БОРИС III ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“. Жезълът завършва със златно ажурено пръстенче и корона с кръст. На него е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма. Поставен е в специално произведена кутия, облечена с червена кожа с гравиран герб, а отвътре с бяла атлазена коприна.

Фелдмаршалските парадни и всекидневни пагони са изработени от специално сърмено генералско шитьо с червен кант и са съобразени с приетия през 1936 г. образец. Върху десния пагон са поставени два кръстосани платинени маршалски жезъла, над тях царска корона с вдигнати кисти. Поставени са в специални кутии, облечени в червена кожа. Размерът им е 120 на 40 мм. Разликата между двата вида пагони е в цвета на шитьото, при парадните е златно, при всекидневните е със защитен цвят Жезлите и пагоните на Цар Борис са предадени на Националния военноисторически музей от Министерството на народната отбрана през 1966 г.

Цар Борис притежава комплект владетелски регалии – скиптър и кълбо, които не са поръчани от държавата, а са му дарени от организацията „Българска родна защита” през 1928г., послучай 10-тата годишнина от възшествието му. Въпреки, че не са “официални”, те отговарят на всички хералдически изисквания.

Симеон II също получава скиптър и кълбо - те са подарък за рождението му от министъра на просветата Н.Николаев и съпругата му.

В Тронната зала на двореца има тронове за Царя и Царицата с герб върху облегалката. Отделен царски трон има в Народното събрание. (дясно) На него седи Монархът след прочитане на тронното слово при откриване на парламента. Изработен 1929 по проект на проф. Ив. Травницки от Рисувателното училище. Може би най-внушителният владетелски трон е този, в катедралата Св Александър Невски по проект на арх. Померанцев. На него Фердинанд е изобразен като византийски император.
   

Може би тук си струва да споменем и златната каляска в стил Луи XVI, принадлежала на кралица Мария Антоанета. Тази каляска е донесена от Париж за сватбата на Княз Фердинанд с Пронцеса Мария Луиза. Към нея има пълно облекло за лакеите и конска муниция за 6 коня - впряг, позволен само на короновна особа. Каляската е уникат - в света има само още няколко подобни.

Към владетелските регалии следва да причислим и знаците на Велик магистър на най-високите български ордени „Св Равноапостоли Кирил и Методий” и „За храброст” По статут Велик магистър на тези ордени е винаги действащият монарх и той винаги ползва инсигнийте на ордена в парадната си униформа. Тези символи ще разгледаме в отделни материали в рубриката „Канцелария на българските ордени”

/източник: Даниела Цанкова – Ганчева, Военноисторически сборник 1/2004,  сп. Будител, чужди материали в интернет/

Учереден с указ на княз Александър I от 19 февруари 1886 година, а по късно е препотвърден с регенски указ от 14 ноември (за втората емисия). Медалът има две емисии и двете имат две степени: сребърен и бронзов. Със сребърния са награждавани всички лица, взели пряко участие в военните действия, а с бронзовия - всички войници били на служба в армията, но не взели участие в боевете, лекари и граждански лица с заслуги към армията. Първата емисията на медала е с образа на Батенберг, диаметър 33-мм. Изработен е в Германия от сребро и бронз. Медалът е в два варианта: с надпис на руски, който е по често срещан и с надпис на български, който е значително по- рядък. Руският надпис на реверса е Александръ I Побьдоносы й Князъ БьлгаІй а надписа на аверса е Въ Память Славной 1885 КампанIй. Българския вариант на текста на медала е Александър І Победоносний Князъ Българскии,а на аверса надписа е Въ Паметъ на Славната Война Въ 1885 год. Медалите от тази емисия с образа на Батенберг са значително по-рядки от тези на втората емисия на медала, защото са раздавани по-малко от година. След абдикацията на Батенберг са спрени и по-късно са заменени от втората емисия на медала, вече без образа на княза, която е и значително по-масово разпространена.
Втора емисия на медала за сръбско-българската война 1885 година отново е в две степени: сребърен и бронзов. Диаметърът е малко по-малък от 32мм. Тази емисия се отличава с по-доброто качество на изработка Към медалът от втората емисия е даван и патент за награждаване, подписан от военния министър. Медалът е сравнително по-често срещан -  раздадени са около 60 000 броя от сребърния и около 30 000 броя от бронзовия.

*

Дворецът в Ниш на брега на р. Нишава  дълго време е резиденция на върховните представители на османската власт в града. Построен е от Хафъз паша, по-късно в него живее Мехмед паша, а накрая – Бешир паша. През 1878г. е превзет от сръбската армия. Известно време дворецът пустее, поради отказът на внука на Бешир Паша да фо продаде на крал Милан. След смъртта му, неговият син  Мустафа бей извършва продажбата. Дворецът е реконструиран и превърнат в резиденция на сръбското кралско семейство.

През октомври 1915г. Ниш е превзет от българската армия. Тогава Ниш е посетен от Цар Фердинанд и Царица Елеонора, които отсядат в двореца. През януари 1916г. на посещение в Ниш пристиха Кайзер Вилхелм II, придружен от фелдмаршал фон  Макензен. Кайзера провъзгласява Цар Фердинан за фелдмаршал от германската армия След внушителния военен парад приет от двамата владетели, в двореца е даден пищен прием. Сърбите възстановяват контрола си над ниш през 1918г. Макар и за 3 години, дворецът в Ниш е част от Третото българско царство.

Офицер, като подпоручик е адютант на Княз Алеко Богориди - генерал-губернатор на Източна Румелия. Синът му полк. Стою Стоев е убит от комунистите след 09.09.1944. Внук му е композиторът Тодор Стоев