Дворцова свита

“Дворцова свита” вече е част от проекта “Един завет” - страница на потомците на възпитаници на Военното на Негово Величество училища.

Освен потомци на царски офицери, Един завет приема също така потомци на служители на интендантството на цивилната листа на монарсите, членове на свитата и служители при двора и кавалери на някой от ордените “Св. Александър”, “За Военна заслуга”, “За Гражданска заслуга”

Третата група членове на “Един завет” са потомци на подофицери и войници награждавани с Кръст за храброст или служили в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк.

Посетете Дворцова свита>>

    *  *  *

В представянето на историята на Третото българско царство най-често битува образа на една монархия, лишена от аристократичен чар. Един трон без пищност и размах, осакатен откъм онзи патиниран блясък на дворцовия живот, церемониал и социален кръг, характерен за европейските монархии.

 

В разказа за изграждането на новоосвободена България, най-често извинително се цитира едно изречение от Търновската конституция, което забранява благородническите титли и отличия от всякакъв тип. Обяснява се, че този документ е много демократичен за времето си. И всичко завършва дотук. По-нататък ни се представят съмнителни политически нрави, няколко преврата и толкова на брой селски диктатрури.

 

Крайно време е да се каже, че насадената представа за монархията на Третото царство е невярна. Търновската конституция наистина забранява титлите и ордените, но не  поради либералния си характер, а под външния диктат на Берлинския конгрес. Той постулира, че Княжеството е васално на султана, князът не е суверен  и тъкмо затова не може да дава титли и да учредява ордени. 

     

Третото българско царство няма благороднически титли, но има всички останали атрибути на една монархия: дворцов жиаот, който не отстъпва на съседните държави, а и на редица европейски монархии, които не са прекъсвали династическата си приемственост.  Забраната за ордените ловко е заобиколена от Княз Александър I, който създава орденна система в най-добрите европейски традиции. Тя е доразвита от Фердинанд I - един от капацитетите на своето време в областта на фалеристиката. По красота и изящество на изработката, българските ордени са сред най-добрите в Европа,  а статутът им е сходен с техните първообрази в европейските монархии.

 

Третото българско царство има свето дворцово общество. Монархът има военна и гражданска свита, флигел-адютанти, канцлер на ордените, хоф-маршал на двора, шамбелан, тайни и лични секретари, съветници, камердинери, камерхери и лейб-медици. Князете имат адютанти и лични възпитатели, а княгините – придворни дами.  През 1908г. е създадена и Дворцова гимназия, в която се обучават князете.

Дворецът има коменданти, интенданти, цивилна листа, придворни доставчици на различни вещи и услуги. Царят учредява под личния си патронаж редица културни и научни институции, които носят името Царски и съответния специален статут.

 

Монархът има своя гвардия (личен на Н.В. конвой, по-късно Лейбгвардейски на Н.В.конен полк), чиито командващи офицери са част от военната му свита. По-късно някои елитни военни формирования получават шефство на членове на владетелското семейство,  офицерите от тези полкове носят на пагона си вензелите на шефа на полка, което им носи допълнителен престиж и им дава привилегията да бъдат част от свитата.

При заемането на територия с особен статут, за неин управител се назначава генерал-губернатор, който е представител на монарха, а не редови държавен чиновник. В отсъствие на пълнолетен монарх, той се представлява от регентски триумвират.

 

Зад това дворцовото общество  стоят имена и съдби на конкретни хора. В европейската монархическа традиция, длъжностите във владетелския двор се носят от аристократи. В България, титли имат чужденците придворни, пристигнали заедно с князете Александър I и Фердинанд I. Останалите дворцови длъжности се заемат от елитни офицери, а в някои случаи и от цивилни – дипломати и учени. Всички те са високоерудирани, получили образованието си в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение.

 

След преврата на 09.09.1944г., онези дворцови служители, които не успяха да емигрират бяха избити от комунистите. През следващите десетилетия да се говори за тях беше немислимо. Историята, която поколения българи учеха беше фалшива.

  

Е, истината е друга. През втората половина на XIX век амбициозни хора от балканските градчета не са се срамили от цървулите на дядо си, а са взели благословията му, изучили са се и са поставили началото на цели родови династии от елита на нова България. Имало е и друга България, освен онази на комунистите и дружбашите За нея ще разкажем в този сайт.

В йерархичен вид ще представим етапите на Третото царство, неговите владетели, техните семейства и дворцовата свита към всеки от тях. Военните са дадени с най-високия чин, който достигат в кариерата си.

 

ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ (1877-1879)

 

ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ (1879-1885)

 

КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1879-1908)

 

ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (1908-1946)

**

ДВОРЦИТЕ
**
РЕГАЛИИТЕ
**

КАНЦЕЛАРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОРДЕНИ
**
Дворцови длъжности и институции 

Шефски владетелски полкове
Офицерските балове
Клубовете на елита и салоните на придворните дами
Дворцовите приеми 

*

ЛЕЙБГВАРДЕЙСКИЯТ НА Н.В. КОНЕН ПОЛК
*

Годишнина от убийството на регентите, придворните и висшите офицери

   
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
*

Временното руско управление (ВРУ) формално не е част от Третото българско царство, доколкото се упражнява от руска имперска администрация. Въпреки това, в него участват много българи, в това число най-изявените интелектуалци и политици на бъдещото княжество. ВРУ поставя институционалната основа на бъдещата държава. Неговите висши сановници са част от съществуващата в Русия дворянска система. Това е причината да го включим като отделен етап от настоящото изложение.

Временното руско управление може да се раздели на четири етапа: подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен.

.
Първият етап - започва през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи”. Наименованието трябва да подчертае освободителният характер на предстоящата война. Началник е княз Владимир Черказки, а негови съветници  са Сергей Лукиянов и М.Домонтович, полк.Съболев, Н.Геров, М.Дринов, Т.Бурмов, Т.Икономов и др. Отчитайки особеностите и влиянието на османската феодална система те проектират формата на бъдещото държавно управление на България. Подготвят се нови административни актове за местното и централното управление. Посредством руското правителство, Одеското настоятелство и славянските комитети в Петербург и Москва са издирини много българи получили висшето си обазувание там. Към Канцеларията се привлечени 80 офицера и 20 руски консула.От тях по-късно са назначени и първите губернатори, вицегубернатори, окръжни управници и полицейски началници.

.

Вторият етап започва с преминаването на руските войски на Дунава и завършва с преустановяването на военните действия. След форсирането на р. Дунав на 4 (16) юли 1877 г. става тържественото установяване на гражданското управление в гр. Свищов - първия освободен български град. За негов губератор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор - Марко Балабанов. Назначението на българи за императорски представители в първия освободен град е символично – да се подчертае възстановяващата се българска държавна традиция. До подписването на мира са създадени общо 8 губернии, като за губернатори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български общественици. Под ръководството на Канцеларията се устройват полицейските, административните, финансовите, съдебните, медицинските и образователните органи в освободените земи.

.

След подписването на Санстефанския договор започва третият - мирновременният период през който сме свидетели на постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, цантрални и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.

Княз Черкаский почива в деня на подписване на мира на 3.03.1878г. На негово място временно е назначен генерал Дмитрий Г. Анучин. На 8.05.1878г. княз Дондуков – Корсаков е назначен на новата длъжност „Имперски Комисар”. Под негово ръководство се изгражда Съвет на имперския комисар състоящ се от 7 отдела. Седалището му е преместено от Търново в Пловдив, тъй като се е смятало той да стане столица на новата държава.

.

Заключителният етап от ВРУ започва след Берлинския конгрес (1 юли 1878г.) Конгресът определя границите и характера на Княжеството и автономната област Източна Румелия. За 9 месеца ВРУ се задължава да организира свикване на Велико народно събрание, което да гласува конституция и да избере княз. Губернаторът на Пловдив генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана.  През октомври 1878г. седалището на ВРУ се премества от Пловдив в София.

 

Служителите на ВРУ, като представители на императорската власт са част от руското дворянско съсловие, определено от Петър I със закона за дворянските - грждански и военни чинове ”Табель о рангах” от 1722г.

.

Протоколни обръщения :

Императорски комисар - Негово Високо Превъзходителство

Губернатор и вицегубернатор  - Негово Превъзходителство

Губернски секретар и други длъжности в губернската канцелария - Негово Благородие

 .

Генерал - Негово Превъзходителство

Офицер - Негово Благородие

.

Кназ Владимир Черкаски (01-03.1878)

Генерал Дмитрий Анучин (03-05.1878)

Генерал княз Александър Дондуков - Корсаков (1878-1879)

Генерал Аркадий Столипин (генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско 1878-1879)

***

Губернатори през Временното руско управление

Руски аристократи командващи в Опълчението и Бълг.Земска войска и Румелийската милиция 

 

 

Генерал княз Александър М. Дондуков – Корсаков

Императорски комисар в България (1878-1879)

*1820 Петербург, +1893 Полоная /Псковска губ

Произход: Йона, Дъщерята на Калмицкия хан Дондука-Омбо се омъжва за поковник Корсаков, който през 1802г. е обявен за княз под името Дондуков Корсаков. Тяхната единствена дъщеря Мария се омъжва за Михаил Александрович, вицепрезидент на Царската академия на науките, който през 1820г. приема фамилията и титлата на жена си.  Техен най-голям син е княз Александър Дондуков-Корсаков.

_

Кариера: Завършва Право и военно училище. Адютант на княз Воронцев; Участник в редица военни кампании; Генерал – адютант на Императора; Генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губерня. По време на руско-турската война генерал от Кавалетията, командир на източния отряд. След смъртта на княз Черказки през 1878 е назначен за императорски комисар в България, до избора на княз Александър I на българския престол през 1879. Генерал - адютант

След приключване на българската си мисия се завръща в Русия и е назначен за генерал- губернатор последователно на Одеса, Харков, и Кавказ. Избран е за член на Държавния съвет

_

Свита:

статски съветник, сенатор Сергей Ив. Лукиянов (1834-1905) - упълномощен императорски комисар (наместник) 

ген. Георги Агура - адютант

ген. Михаил Ал. Домонтович - началник на канцеларията за дипломатически отношения

Ротм. Александър Мосолов - адютант

Ротм. Миллер - адютант
Иван Богоров - драгоман

княз Михаил Ал. Дондуков - син на княза

ген. Александър Панкратович Шелейховски – командващ Българската земска войска

ген. Петър Аполонович Грессер – началник вътрешен отдел

Марин Дринов - главен секретар

_

Шефство на военна част:

9-та пехотна Търновска дружина

.

.

 

Царица Елеонора

*1860 Трешен, Прусия +1917 София

Родена като: Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, Принцеса фой Ройс цу Шлейц-Кьостриц, известна като Принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Дъщеря на немския принц Хайнрих IV и Принцеса Луиза. Първият и брак е с Принц Кьостриц, който е сред спраганите имена за първи български княз. След овдовяването си участва като милсърдна сестра от Червения кръст в редица кампании на руската армия, за което е наградена.

Когато Фердинанд I овдовява, той помолва Великата Княгиня Мария Павловна, която посещава България за откриването на паметника на Цар Освободител, да му намери съпруга, която да не очаква внимание и да се занимава с националната благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка – вдовицата Елеонора Ройс –Кьостриц. Бракът е сключен през 1908г. За целта Ватиканът временно отменя отлъчването, наложено на Фердинанс след кръщението на Борис в православието. Но Елеонора е протестантка. След дълги преговори, Ватиканът се съгласява Фердинанд да участва и в протестантска церемония, но при условие, че бъде „напълно безучастен”. Следват преговори с лютеранските пастори. Накрая е намерено компромисно решение, вместо да питат всеки от  съпрузите поотделно, дали е съгласен, да ги попитат заедно, а да отговори Елеонора. Така тя става Българска Княгня. Няколко месеца по-късно Фердинанд обявява независимостта на България и Елеонора става Царица. Тя бързо спечелва любовта на заварените деца на Фердинад и на българския народ. По време на войните участва като милосърдна сестра на фронта. Подарява главното знаме на Македоно-одринското опълчение – на него е избродиран вензелът и. Една от основателките на Червения кръст, заедно с Княгиня Клементина. През 1912. е обявена за шеф на 24-ти черноморски полк.

Умира през 1917г. Погребана е до Боянската църква.

Свита:

Ана Александрова Дьо Сен Кристоф - Станчова, графиня до Грено

Надежда Станчова

Теодора Станчова

Мария Петрова-Чомакова
г-ца Хаканова
г-ца В. Маркова
г-ца Н. Маркова

Майор Червенаков – адютант

Антон  Драндар – личен секретар

Генерал Сава Савов – адютант (1910-1912)

 

  Шефство на пок:

24-ти Черноморски на Н.Ц В.Царица Елеонора полк

.

 

. 

„… Гордостта от неговите френски предци – крале, блестеше ярко в осъзнаването на бурбонското му потекло и най-вече в постоянната му мисъл за генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отнопението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. …” /Стиван Констан/

 

„Фердинанд е най-изисканият човек в Европа.” /Крал Едуард VII /

„Европа почти не познаваше българите, освен чрез него и те имаха голяма полза от това, че започна да ги опознава тъкмо чрез него” /Морис Палеолог /

.

Цар Фердинанд I

(до 1908г. Княз на Северна и Южна България)

*1861 Виена +1948 Кобург

Пълно име: Фердинанд Максимилиян Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота

.

Произход:  Баща му  е Принц Август Виктор фон Сакс Кобург Гота Кохари, австрийски генерал. Майка му е Принцеса  Клементина Бурбон - Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип.

.

Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III велико народно събрание (ВНС) одобрява кандидатурата му. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. През 1893г. IV Велико народно събрание прави промени в конституцията, позволяващи престолонаследника да не изповядва източноправославна вяра. Тези промени правят възможен брака на Княз Фердинанд с Принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Раждат им се 4 деца: Борис (1894), Кирил (1895), Евдокия (1898) и Надежда (1899). Няколко дни след раждането на последното им дете Княгиня Мария-Луиза умира.

.

През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, дипломатическите отношения с Русия се възстановяват, но се влошават личните отношения на Царя с Ватиканът и част от католическите владетели в Европа.  През 1908г. Фердинанд сключва втори брак с германската принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Посредник за този брак е руската Велика Княгиня Мария Павловна - братовчедка на Елеонора, която посещава България за освещаването на паметника на Царя Освободител.

.

На 22.септември 1908г. в църквата „Св.40 Мъченици” в старопрестолния град Търново Фердинанд обявява Независимостта на страната, като прочита Манифест до българския народ, с който обявява България за Царство, а себе си за Цар.

През 1912-1913г. България, като част от Балканския съюз води победната Балканска война, в която Турция е победена. След нея страната води още две войни: Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918) от които България излиза с тежки загуби. През 1918г. Фердинанд абдикира в полза на Сина си Борис III. До края на живота си живее в Кобург, и в замъка Св. Антон в Словакия, собственост на рода Кохари. Според някои източници през 1947г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път - за Елизабет Брезек - дъщеря на иконома на двореца Св. Антон. Цар Фердинанд умира и е погребан в Кобург през 1948г. – няколко години след като и двамата му сина са убити, а невръстния му внук е захвърлен в изгнание в Египет.

.

Цар Фердинанд е изключително ерудирана  личност – орнитолог и ботаник от европейска величина, един от авторитетите в областта на фалеристиката.

По негово време България се изгражда като модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктура.

 

.

Княжески дом (до 1908г.)

КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ОРЛЕАНСКА (1887-1907)

КНЯГИНЯ МАРИЯ-ЛУИЗА БУРБОН-ПАРМСКА (1893-1899)

КНЯЗ БОРИС ТЪРНОВСКИ - ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК

КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ

КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ

КНЯГИНЯ НАДЕЖДА

Княгиня Елеонора Ройс – Кьостриц (02-09.1908)

.

Царски дом:

ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА (1908 – 1917)

Княз Борис Търновски - престолонаследник

Княз Кирил Преславски

Княгиня Евдокия

Княгиня Надежда

.

Военна свита:

Генерал Георги Агура – в.свита

Генерал Данаил Николаев – военен съветник (1887-1893), генерал-адютант (1897-1907)

Генерал Сава Савов  -военна свита (1891-1896), Маршал на Двора (1914-1917)

Генерал Михаил Савов – почетен флигел-адютатнт (по-надолу ф-а (1888)

Генерал Янко Драганов – военна свита (1912-1915)

Генерал Стефан Георгиев Паприков – почетен ф-а

Генерал Върбан Николов Винаров – ф-а (1887); почетен ф-а (1894-1900)

Генерал Рачо П.Стоянов Петров – почетен ф-а (1887-1896)

Ген. Никола Иванов – почетен ф-а (1896)

Генерал Панайот Вичев Бърнев – ф-а (1903)

Генерал Кръстьо Маринов – почетен ф-а (1880-1881)

Генерал Петър Радушков Марков – генерал –адютант

Генерал Петър Ганчев - адютант при абдикацията, Хофмаршал в кобург, напуснал България 1918 

Кап. Никола Радев – адютант (по-надолу а-т)

Пор. Иван Багрянов – а-т

Пор.Стоян Никифоров – а-т (1907)
Ген. Стефан Нерезов - комендант на двореца (1910)

Ротм. Перакович – щал-майстер и ординарец

Полк. Васил Петев – свита (1896) виж също Тук

Генерал Алекси Стоянов Стоянов – а-т

Полк. П. Маринов – почетен ф-а (1896)

Полк. К. Петрунов – почетен ф-а (1896)

Подполк. Г.Стоянов –старши ф-а (1896)

Подполк. Р. Марков – ф-а (1896)

Поручик Делчо Илчев - адютант

Кап.Стоянов – ф-а (1896)

Ротм. Стоянов – ординарец (1896)
Поруч. Саръилиев (910-1914)
Майор Станев (1910-1914)
Подполк. Червенаков

Поруч. Христо Н. Тъпчилещов (1905)

.

Гражданска свита:

Граф Амеде дьо Форас – обер хофмаршал на двора  (1888-, 1896)

Граф Робер дьо Бурбулон – личен секретар и шамбелан при двора (1887-1904)

Генерал Кирил Ботйов – маршал на двореца и адютант (1904-1907)

Граф П. де Шевермон – секретар на кабинета на Н.В.
Подполк. Г. фон Добнер - австрийски благородник, комендант на Двореца

Стефан Георгиев Чапрашиков – секретар (1907-1914)

Лука Муравенов – секретар и придворен съветник (1896)

Димитър Станчов – личен секретар (1887-1889), началник на тайния кабинет (1889-1894), съпруг на Графиня Ана дьо Грено

Граф Алаксандър дьо Грено – хофмаршал, камерхер

Страшимир Д. Добрович – шеф на тайния кабинет (1896-1924), началнлик на канцеларията и канцлер на българските ордени

Павел Груев – шеф на тайния кабинет

Александър Дим. Греков – на служба в Тайния кабинет (1914)

Мартин Фюрт – частен секретар (1896)

д-р де Флайшман – частен съветник (1887-1905)
Барон Ебнер-Ешенбах - оберщалмайстер
Ламер - инспектор на дворците (1914)
Георги Чолаков - секретар (1914)
Граф де Кленшан
Барон Епингхофен

Майор фон дер Лааба – съветник по дворцовите въпроси и аташе по печата (1887-)

Арх. Фридрих Грюнангер – придворен архитект

Добри Христов – придворен композитор

Павел Калевич – интендант на Цивилната листа (1896)

ДимитърАнков  – Интендант на цивилната листа (1896-1913)

Михаил Златаров – началник на продворната Телеграфо-пощенска станция (1896), по-късно Интендант на цивилната листа (1905)
Недялко Смилов - Интендант на цивилната листа и инспектор на дворците (1913-1919) 

Проф. Иван Буреш – уредник на Царския музей по естествена история

Д-р Паул Леверкюн – директор на научните учреждения и библиотеката на двореца

Д-р Х. Герцнер – лейбмедик (1913)

Д-р Найсер – лейбмедик (1887-)

Д-р Станислав Лудвиг – лейб медик (1896)

Д-р Иван Йорданов - лейбмедик 

Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар

Петко Горбанов – учител по български език

Добри Ганчев –  придворен учител по български език на княза и княгиня М. Луиза

Христо Карагьозов – началник на личната охрана

Едуард Вайх - в свитата, по-късно дворцов директор, а в емиграция Хофмаршал на Цар Фердинанд
Пфанкенщил

Антон Хикиш

Жул Лошо– французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)

Франк Шоел– секретар на Фердинанд
Папазян – домакин на двореца
А.Георгиев - управител на двореца Евксиноград (1902)

Антон Новак – дворцов градинар

Едуард Андре – паркостроител в Евксиноград 1888

Анри Мартине – архитет - паркостроител в Евксиноград 1888 - 1890

Христо Георгиев - управител на избата Евксиноград  (1899 )

Моризе  - директор на парка Евксиноград (-1905)

Антон Краус - директор на парка Евксиноград (1905-)

Йозеф Крехан - директор на парка Евксиноград (-1914)

Димитър Георгиев - градинар на парка Евксиноград

Димитър Петров  - градинар на парка Евксиноград 1894
Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)

Кондев – градинар на Евксиноград  (1895)

Забунов – управител на княжеските лозя в Евксиноград (1895)

Т.Леерс – придворен архитект на двореца Евксиноград (1894)

Велизар Пеев – придворен доставчик на шоколад

Иван Карастоянов – придворен фотограф

Божидар Карастоянов - придворен фотограф

Шуменско пиво – придворен доставчик на бира
Братя Прошек - придворен доставчик на бира

д-р Никола Странски – придворен аптекар и зъболекар

Иван Б. Касъров - придворен книжар 

Тодор Кулеков - придворен сладкар 

Къща за вътрешни и международни транспорти “Експресъ” – царски придворен експедитор

Съединените тютюневи фабрики – Пловдив – придв. доставчик

„Исак Марказов” – придворен доставчик на месо

Сам. Патак АД – Белово – придв. дост. на хатия

„Юлиус Хегеш” – придв търг агент

C.F.Zimmermann- Пфорцхайм, Швейцария – царски придв. бижутер

Ludwig Wrana – Виена, придв. бижутер

Ив. К. Калпазанов – Габрово – първа княжеска придворна фабрика за шаяци „Фердинанд I”

Ревицки - кочияш

о. Йосиф Търновалийски - капелан в двореца Св. Антон в Словакия (1941-1946)
о. Иван Романов - капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941)
Рудолф Признер - царски аптекар в Кобург
Брезек - иконом на двореца Св. Антон в Словакия

.

Командири на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк

Генерал-майор Петър Марков 1886 ­ 1908

Полковник Иван Колев 1908 ­ 1912

Полковник Генко Мархолев 1912 ­ 1913                                       

Полковник Паун Бананов 1913 ­ 1916

Полковник Александър Кисьов 1916 ­ 1918

.

Към персоната на княз Борис като Престолонаследник (1895-1918)

Полк Христо Димов Калфов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника

Ген. Александър Николов Кисьов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника (1907-1908)

Генерал Никола Ганчев Куртоклиев – възпитател (1895-1913) а-т (1913-1918), Маршал на двора (1918-1934)

Д-р Киркович – лейбмедик

Граф Шевермон – преподавател по френски език

+ Доростоло-Червенски митрополит Василий – духовен възпитател

Констан Шауфелбергер – възпитател и преподавател по френски (-1918)

 

.

Дворцова гимназия:               

Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история

Васил Кирилов Василев – математика

Никола Василев – физика

Димитър Илков – география

Перикли Чилев – латински и гръцки език

Юрдан Трифонов – български език

Иван Попов – история

Георги Евстатиев – рисуване

Борис Иванов – естествена история и химия

***  

Шефство на полкове:

Лейбгвардейски на Н.Ц.Височество полк  (1896)

.

Подполк. Марков – к-р

Ротм. Табаков – старши офицер

Ротм. Кацаров – старши офицер

Офицери: Даскалов, Тотев, Ганчев, Сирманов, Вуйчев, Василев

6-ти п. Търновски на Н.Ц.В. полк (1896)

Подпор. Н.Ц.В. Престоло-наследника Княз Борис Търновски, Херцог Саксонский

Полк. Цончев – к-р

Висши оф: Денчев, К. Иванов, Гешев; Генев

Низши оф: Пашинов, Хранов, Андреев, Цветанов, Ранков, Григоров, Панайотов, Павлов, Пошев, Стоянов, Овчаров, Димов, Марков; Банов, Кузунджийски, Тананов, Д.Димитриев, Божилов, Давидов, Радионов, Грозданов, Г. Илиев, Куртоклиев, Станов, Куюмбжиев[sic], Н.Илиев, Кесев, Маринов, Цветков, Ценев, Апостолов, Славеев, Кушев; Деянов, Трайков, Пазов, Михнев, Гичев, Банковски; сан.м-р Димитриев, сан.подпор. Георгов

.

4-ти артилерийски на Н.Ц.В. полк (1896):

Полк. Ценов – к-р

Висши офицери: Дворянов, Беров; Банов, Н. Цветков, И. Цветков, Чобанов, Руев; Низши офицери: Каварналиев, Толчев, Бобошевски, Вазов, Кацаров, Пушкаров, Вълчев, Тополов, Марков, Тетевенски, Вълчанов, Пеев, Сарайдаров, Първанов; Нерезов, Проданов, Бурмов, Паунов, Бояджиев, Ангелов, Симеонов, Винаров, Домусчиев, Касъров, Забунов, Начев, Станчев, Александров, Стайков, Маринов, Стефанов, Карадимов, Коджов, Проданов, Джумалиев, Божилов, Николов, Берберов, Венедиков, Янков, Подгоров; Вазов, Болярски, Бояджиев, Грозданов, Фелдеску; сан.пор.Бацаров; сан.ветр.пор.Карагьозов

1-ви конен на Н.Ц.В. полк (София, 1896):

Полк. Кърджиев – к-р

Висши офицери: Стоилов, Сиромахов; Данаилов, Велчев, Пенев

Низши офицери: Стойнов, Тошков, Тодоров, Близнаков, Танев, Виденов, Кованов, Николов; Брадинов, Йовович, Бананов, Гешев, Леонидов, Марков, Коцев, Фтичев, Стоянов; Карайорданов, Коджов, Сариков, Братанов, Мустаков, Христов, Тодоров, Трифонов; сан.пор. Георгиев, сан.вет.пор.Бенев

2-ри конен на Н.Ц.В. полк (Лом, 1896)- в последствие на Княгиня Мария-Луиза:

Подполк. Стоев – к-р

Висши офицери: Лилов, Попов; Кабакчиев, Нотович;

Низши офицери: Карадимов, Калчев, Симеонов, Михайлов, Желев, Томов, Стойчев; Димитриев, Манджуков, Стоянов, Балтаджиев, Попов, Босев, Бърнев, Апостолов, Войников, Атанасов; Митов, Юруков, Чонков, Софтов, С. Иванов, Голубаров, Влаевски; сан.вет.поруч.Повивков.

.

18-ти пехотен етърски полк (обявен в дена на обявяване на независимостта)

.

Чуждестранни полкове:
.
54 п. Мински на Н.В. Цар Фердинанд полк. Цар Фердинанд получава от Русия шефство над полка през 1908г. и през 1915г. то му е отнето като на противник във ВСВ.

 11 Императорски и Кралски хусарски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд полк. Това почетно шефство над австро-унгарски полк Княз Фердинанд получава през 1907г. По-късно полкът е прекръстен на “Фердинанд I цар на Българите”
Кралския Пруски 4 Тюрингски пехотен полк N 72 на Н.Ц.В.  ФердинандI
10 Макдебургски хусарски на Н.Ц.В.  Фердинанд I полк

Кралския Баварски 23 пех.п. “Фердинанд I Цар на Българите”
Полски стрелкови батальон N 26 на Н.Ц.В.  Фердинанд I

Teжък артилерийски полк N 60 на Н.Ц.В. Фердинанд I полк.

.

 

.

Княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска

Княгиня на България (1893-1899)

*1870 Парма + 1899 София

.

 

Родена като  Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Джозефина Каролина Бианка Лучия Аполония Бурбонска, Принцеса на Парма. Най-голямата дъщеря на Пармския Херцог Робер I и първата му жена Принцеса Мариа Пиа – на Двете Сицилии. Родителите и имали още 11 деца. Майка и умира при раждането на последното. Принц Роберт се оженил повторно и имал още 12 деца. На 23 години се омъжва за Княз Фердинанд. Семейството и са ревностни католици и поставят условие потомците и да са католици. За целта се налага промяна в Търновската конституция. От брака на Мария Луиза се раждат 4 деца: Княз Борис Търновски (1894-1943)(Бъдещият Цар Борис III), княз Кирил Преславски (1895-1945), Княгиня Евдокия (1898-1985) и Княгиня Надежда – Херцогиня Вюртемберг (1899-1958). Много тежко преживява покръстването на сина си Борис в православна вяра, което се налага за да се възстановят политическите отношения с Русия. Княгиня Мария-Луиза умира няколко дни след раждането на четвъртото си дете. Погребана е в католическата църква Св. Лудвиг в Пловдив.

 

Свита:

Графиня дьо Грено, Ана Александрова Дьо Сен Кристоф, (Станчова) – обер хоф-майстерина (1896)

Мария Петрова-Чомакова – почетна госпожица

Роза Пападопова – почетна госпожица

Баронеса Паулина Боксберг – Евксиноград (1890)

Граф дьо Кела – секретар

Добри Ганчев - придворен учител по български език

.

Шефство на полкове:

8-ми приморски на Нейно Ц.В. полк (1896):

Полк. Иван Попов – к-р

Висши офицери: Обрешков, Добринов, Николов; Георгиер

Низши офицери: Карагеоргиев, Ив. Попов, Петров, Гецов, Джеров, Дръжков, Вапцаров, Писаров, Аврамов, Юшенлийски, Свещаров, Василев; Манов, Георгиев, Ламбринов, Великов, Стоянов, Митев, Етимов, Щилиянов, Паскалев, Кожухаров, Куцаров, Бриньоли, Луков, Арсениев, Апостолов, Гюлмезов, Върбанов, Кюлев, Райчев, Цанев, Баев, Бърнев; Кабакчиев, Енчев, Минков, Анастасов, Пеев; сан.м-р.Радев; сан.подпор.Димитриев

.

2-ри конен на Н.Ц.В. полк (Лом, 1896):

Подполк. Стоев – к-р

Висши офицери: Лилов, Попов; Кабакчиев, Нотович;

Низши офицери: Карадимов, Калчев, Симеонов, Михайлов, Желев, Томов, Стойчев; Димитриев, Манджуков, Стоянов, Балтаджиев, Попов, Босев, Бърнев, Апостолов, Войников, Атанасов; Митов, Юруков, Чонков, Софтов, С. Иванов, Голубаров, Влаевски; сан.вет.поруч.Повивков.

.

5-ти Дунавски на Негово Кралско Височество Херцог Роберт Пармски полк(Русе 1896):

Полк. Данев – к-р

Висши офицери: Лазаров, Кърджиев, Радев, Попов

Низши офицери: Попов, Тошев, Чавов, Димитров, Тодоров, Шапкаров, Върбанов, Панов, Шиваров, Железов, Пенев, Енчев; Попов, Филипов, Начев, Грънчаров, Рефетов, Асенов, Мурдаров, Попов, Георгиев, Динов, Янков, Н.Цончев, Цонков, Ст.Попов, Силаги; Гочев, Димов, Василев, Маринов, Антонов, Б. Иванов, Винаров, Димитров, Тройчев, Бояждиев, Илиев; сан.к-н Пашмаганов, сан.поруч.Петров

.

.

.

Цар Борис III

(1918-1943)

*1894 София +1943 София

.

На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор. Възкачва се на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918г. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на левия популист Стамболийски, което налага диктатура на оранжевата гвардия. Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани а монархът е под постоянна заплаха. През 1923г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. През 1925г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала Св. Неделя. Последният е най-кървавия терористичен акт, който историята познава до този момент. Борис оцелява.

През 1934г. нов военен преврат  на кръга Звено забранява политическите партии и отрежда на царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, Борис постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години са известни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голя икономически възход на Българя в цялата и нова история.

През 1930г. Цар Борис се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца:

Княгина Мария – Луиза (1933)

Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II.

При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на Борис III да лавира между великите сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Поради силна икономическа свързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии  (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г.и да обяви „символична война” на Англия и САЩ. България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и
Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски.  Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това е наречен от българския народ „Цар Обединител” Въпреки това, нито един български войник не участва в сражение срещу силите на Антантата. Въпреки това през 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки, при които града е разрушен, загиват близо 3000 души предимно цивилно. Натискът от страна на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт се засилва. Борис III категорично отказва. Друга негова заслуга, е че подпомогнат от силния обществен натиск, намира начин да не позволи депортирането на 50 000 български еврей в лагерите на смъртта. Не успява да спаси 13 000 евреи от Беломорието, тъй като не се намират под негова юрисдикция.

През август 1943г. няколко дни след изключително тежка и враждебна  среща с Хитлер, Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност.  Причината за смъртта ми не е изяснена, но най-разпространената версия е, че е бил отровен от Хитлер.

Погребението на Монарха е грандиозно – той е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир. Гробът му се превръща в обект на поклонение. След съветската окупация и комунистическия преврат  на 09.09.1944г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. След демократичните промени, по спомени на участници в „акцията” мястото е разкопано. Намерено е само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993г. сърцето е поребано отново в гроба в Рилския манастир, който  е възстановен в стария си вид.

.

Царски дом:

ЦАРИЦА ЙОАННА 

КНЯГИНЯ МАРИЯ ЛУИЗА

КНЯЗ СИМЕОН ТЪРНОВСКИ - ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК

КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ

КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ

.

Военна свита:

Генерал Алекси Стоянов Стоянов – генерал от военната свита

Ген. Георги Стоянов Тодоров – генерал-адютант (1917-1918)

Ген. Стефан Цанев Цанев – генерал-адютант (1935-1940)

Ген. Константин Лукаш – флигел-адютант (1932-1934)

Генерал Рафаил Жечев – флигел-адютант

Полк. Узунов - флигел адютант
Полк. Първан Драганов Драганов  - във военната свита (1920-1932) 

Генерал Йордан Тодоров Пеев – ф-а (1934)

Генерал Иван Петров Вариклечков – ф-а и началник на военната канцелария на Двореца (1936)

Ротмистър Стаматов – от свитата (1925)

Полк Христо Димов Калфов – адютант

Полк. Христо Бърдаров – а-т (1927-1943)
кап. Ганчев - адютант 

кап.II р.Коста Скутунов – адютант

Сирко Станчев Петков – адютант

. 

Гражданска свита:

Генерал Никола Ганчев Куртоклиев -Маршал на двора (1918-1934)

Д-р Георги Ханджиев – маршал на двора, съветник (-1944)

Д-р Петър Костов – началник на маршалството (-1944)

Павел Груев – началник на дв.канцелария, тайния кабинет и канцлер на българските ордени (-1944)

Страшимир Д. Добрович – съветник (1918-1943)

Владимир Драндар - началник на дворцовата канцелария (1930-1943)

Иван Ватев Ватев - Интендант на цивилната листа (-1935)
Йордан Радев - Интендант на цивилната листа (1919)
Майор Куюмджиев - комендант на Двореца и зам.маршал наДвора (1919-)
д-р Михов - началник на канцеларията на Н.В. (1928)
Майор Златев - комендант на Двореца (30-те г.) 

Антон Разсуканов - личен секретар (1921-1935), шеф на интендантството (1935-)

Светослав Помянов – началник на дворцовата канцелария (1942)

ОзМайор Димитър Генчев – интендант на Дворците (1920-1938)

Георги Кьосеиванов - началник на дворцовата канцелария (1934-1935)

Станислав Балан – секретар (-1943)

Иван Багрянов-свита

проф. Иван Буреш - главен директор на всички Царски природонаучни институти и Дворцовата библиотека

Стефан Стефанов – таен съветник (1918-1920)

Адв. Сава Иванчев – юридически съветник
Константин Георгиев Панов - началник на канцелярията на Н.В. (1937)
Н. Митов - секретар на Интендантството на цивилната листа (1919) 

Арх. Йордан Севов - съветник

Любомир Лулчев – съветник

Делчо Илчев – Уредник на царския музей по естествени науки  

Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар

Д-р Даскалов – дворцов лекар (1943)

Д-р Александров – дворцов лекар (1943) 

Петър Котев – главен ловджия на двореца (-1925)

Свилен – камердинер

Кирил - личен прислужник

Борис Коюмджиев (В. Търново) – придворен бижутер

М. Курц – придворен фотограф

Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)

В. Зибенхюнер – управител на парка Евксиноград (1935-)

Илия Хранков – 20г. управител на избата Евксиноград

Леонид Борисович Лукианов – управител на избата Евксиноград (1920-1943)

Аларикус Делмард – директор на Царските ботанически градини (1922)
Драган Велев - главен готвач на двореца 

Божидар Карастоянов - придворен фотограф 

.

Командири на Лейбгвардейския на Н.В. Конен полк

Подполковник Любомир Босилков 1918 ­ 1920

Подполковник Александър Марков 1920 ­ 1921

Полковник Никола Станимиров 1921 ­ 1923

Полковник Константин Златанов 1923 ­ 1928

Полковник Никола Халачев 1928 ­ 1930

Полковник Малчо Малчев 1930 ­ 1934

Полковник Костантин Марков 1934 ­ 1935

Подполковник Матей Златоустов 1935 ­ 1936

Полковник Тодор Антонов 1938

***

Като престолонаследник(1894-1918)

Към персоната на княз Борис 

Полк Христо Димов Калфов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника

Ген. Александър Николов Кисьов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника (1907-1908)

Генерал Никола Ганчев Куртоклиев – възпитател (1895-1913) адютант (1913-1918), Маршал на двора (1918-1934)

Полк. Васил Петев – военен наставник

Д-р Киркович – лейбмедик
поручик Константин Николов - ординарец 

Граф Шевермон – преподавател по френски език

+ Доростоло-Червенски митрополит Василий – духовен възпитател

Констан Шауфелбергер – възпитател и преподавател по френски (-1918)

.

Дворцова гимназия:               

Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история

Васил Кирилов Василев – математика

Никола Василев – физика

Димитър Илков – география

Перикли Чилев – латински и гръцки език

Щрдан Трифонов – български език

Иван Попов – история

Георги Евстатиев – рисуване

Борис Иванов – естествена история и химия

.

Шефство на полкове:

.

3-ти артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (Пловдив) (1896):

Подполк. Бакърджиев – к-р

Висши офицери: Захариев, Шишков, М.Карастоянов, Войнаков, С.Карастоянов; Пападопов, Амиорков, Богданов, Манов;

Низши офицери:Димикатонов, Жоров, Шишков, Тотев, Акрабов, Динов, Стефанов; Бараков, Иванов, Петров, Павлов, Каблешков, Николов, Китайков, Бенев, Гайдаджиев, Захариве, Немски, Ив. Георгиев, А.Ангелов, Йовчев, Кременски, Акрабов; Тантилов, Апостолов, Димчев, Куртев, Стефанов; сан.кап.Малама

 

.

4-ти пех. Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (1896):

Полк. Фиков – к-р

Висши офицери: Токлуджанов, Маринов; Икономов, Бояджиев,

Низши офицери: Казанджиев, Бущклиев, Габаров, Фичев, Бобчев, Христов, Мишев, Манафов, Динолов, Йосифов, Минков, Петров, Тороманов; Икономов, Лютев, Маринов, Влахов, Дандулов, Иларионов, Паскалев, Добрев, Ташков, Стоянов, Пелов, Шишков, Русенов, Шивачев, Върбанов, Цанков, Русевич, Раков; Филипов, Сакъзов, Жилов, Хаджиев, Тухов; сан.поруч.Костов.

.

4-ти конен на Н.Ц.В.Престолонаследника полк (Ямбол, 1896):

Полк. Никушев – к-р

Висши офицери: м-р Милков, Абаджиев, Митров, Димитров

Низши офицери: Радулов, Гигов, Цанков; Ковачев, Петров, Кметов, Бонев, Паранжилов, Николов, Наумов, Даскалов; Йончев, Веселинов, Юрданов, Василев, Ламбров, Авджиев, Йотов, Цанев; сан.вет.подпор.Андонов

. 

 

Княгиня Евдокия

Дъщеря на Цар Фердинанд

*1898 София + 1985 Фридрихсхафен

Княгиня Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария Княгиня Българска, Принцеса Сакс-Кобург и Готска, Дукеса на Саксония

Живее в българския царски двор до 1918г., когато баща и Цар Фердинанд абдикира и заедно със сестра си заминава с него в Кобург. В последствие се завръща в България при брат си – Цар Борис III. Княгинята е талантлива художничка – проектира българските бойни знамена, въведени през 1937г. Участва в много благотворителни акции. На два пъти е емоционално увлечена по офицери от свитата на баща си – Иван Багрянов – в последствие министър-председател и Първан Драганов – бъдещ външен министър. Но баща и не разрешава брак с неаристократ. Тя не се омъжва до края на живота си. След съветската окупация е арестувана от комунистите и подложена на унижения и разпити в продължение на месеци, които подкопават здравето и. След това емигрира в Германия. Умира през 1987г. в санаториума на замъка Фридрихсхафен на Боденското езеро.

Свита:

Г-ца Физхалцер – преподавателка по немски език.

Баронеса Ханна Переира – преподавателка по музика и рисуване
Анна Хен-Йосифова - преподавателка по изобразителни изкуства

.